Энди Вейр - Марсианецът

— Потвърждавам, полетен — долетя веднага отговорът. — Часовниците ни са синхронизирани с техните.

— Не че можем да направим нещо — измърмори Мич.

— Но поне ще знаем какво би трябвало да се случва във всеки един момент.

— Остават приблизително четири минути, Марк — съобщи Люис в микрофончето на слушалките си. — Как си там долу?

— Нямам търпение да се озова там горе, командире — отвърна Уотни.

— Ние ще се погрижим за това — каза Люис. — Гравитацията при теб ще се увеличи многократно, не забравяй. Не е изключено да загубиш съзнание. Не се притеснявай, Мартинес ще се погрижи за кораба.

— Мартинес е задник. Кажи му да не прави излишни салта.

— Разбрано, МИА — каза Люис.

— Още четири минути — каза Мартинес и си изпука кокалчетата. — Готова ли си да полетим, Бет?

— Да — потвърди Йохансен. — За пръв път ще участвам в изстрелване при нулева гравитация.

— Хм, не се бях сещал да го погледна от този ъгъл — подхвърли Мартинес. — Права си обаче. За пръв път няма да се размажа по облегалката на креслото. Странна работа.

Бек се носеше в шлюза, прикачен с кабел към стената. Вогъл стоеше до него, магнитните ботуши го залепваха към пода. И двамата гледаха през отворената външна врата на шлюза към червената планета долу.

— Не съм и подозирал, че пак ще се върна тук — каза Бек.

— Да — кимна Вогъл. — Ние сме първите.

— Първите какво?

— Първите, които са дошли два пъти на Марс.

— Аха. Вярно. Дори Уотни не може да се похвали с това.

— Не може.

Загледаха се отново в планетата.

— Вогъл — каза Бек.

— Да?

— Ако не успея да стигна до Марк, искам да ми откачиш кабела.

— Доктор Бек — отвърна Вогъл. — Командир Люис беше категорична по този въпрос.

— Знам какво каза Люис, но ако не ми достигнат няколко метра, искам да ме отрежеш. Имам реактивна раница и мога да се върна и без осигурителния кабел.

— Няма да го направя, доктор Бек.

— Рискувам собствения си живот и ти казвам, че няма проблем.

— Ти не си командир на тази мисия.

Бек го изгледа намръщено, но визьорите им бяха спуснати и ефектът се изгуби.

— Добре — съгласи се Бек. — Но се хващам на бас, че ще си промениш мнението, ако ножът опре до кокала.

Вогъл не отговори.

— Време минус десет — съобщи Йохансен. — Девет… осем…

— Включвам основните двигатели — докладва Мартинес.

— Седем… шест… пет… задържащите клапи освободени…

— Около пет секунди, Уотни — каза в слушалките си Люис. — Дръж се.

— До скоро виждане, командире — отвърна Уотни по радиото.

— Четири… три… две…

Уотни лежеше в ускорителното кресло. МИА потръпваше в очакване на изстрелването.

— Хм — каза Уотни на празната кабина. — Чудя се колко ли още…

Корабът се издигна рязко и ускори с невероятна сила. Ускори по-бързо от всеки друг пилотиран кораб в историята на космическите пътувания. Инерцията притисна Уотни толкова силно в креслото, че той не успя дори да изсумти.

Понеже очакваше нещо такова, беше подложил сгъната риза на тила си в шлема на скафандъра. Главата му се притисна в тази импровизирана възглавница, полезрението му се размаза по краищата. Не можеше нито да вдиша, нито да помръдне.

Право пред погледа му брезентовата кръпка от платнището на Подслона плющеше диво с нарастващото ускорение на кораба. Ставаше му трудно да се концентрира, но някакво гласче в главата му нашепваше, че това не вещае нищо добро.

— Скорост 741 метра в секунда — извика в скоропоговорка Йохансен. — Височина 1350 метра.

— Разбрано — отвърна Мартинес.

— Малко е — отбеляза Люис. — Височината е много малка.

— Знам — каза Мартинес. — Тромав е, съпротивлява се. Какъв е проблемът, по дяволите?

— Скорост 850, височина 1834 — докладва Йохансен.

— Няма достатъчно мощност! — прецени Мартинес.

— Мощността на двигателите е сто процента — възрази Йохансен.

— Не, бавен е и тромав, казвам ти — настоя Мартинес.

— Уотни — извика в слушалките Люис. — Уотни, чуваш ли ме? Можеш ли да докладваш?

Уотни чу гласа на Люис някъде в далечината. Все едно някой му говореше през дълъг тунел. Смътно се зачуди какво ли иска командирът. Погледът му се задържа за миг върху плющящото платнище. Беше се скъсало и пробойната се разширяваше.

Но после един болт на стената привлече вниманието му. Главата му беше петоъгълна. Зачуди се защо в НАСА са решили да използват болтове с пет, вместо със стандартните шест страни. Това означаваше, че ти трябва специален гаечен ключ, ако искаш да го развиеш или затегнеш.