Энди Вейр - Марсианецът

— Но така можем да удвоим и дори да утроим периметъра на прехващане.

— Темата е приключена — отсече с категоричен тон Люис.

— Слушам, командире.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 526

Не са много хората, които могат да се похвалят, че са съсипали космически кораб за три милиарда долара. Но аз съм един от тях.

Точно това правя — разглобявам кораба на едро. Ще изхвърча към орбита без разни досадни осигуряващи системи да ме теглят надолу. Страхотия.

Започнах с дребните неща. После дойде ред на онези, които подлежаха на разглобяване. Такива като креслата за екипажа, контролните панели и няколко резервни системи.

Вече не импровизирам. Следвам стриктно изпратения ми от НАСА сценарий, който е направен така, че максимално да улесни задачата ми. Понякога ми липсва времето, когато сам вземах решенията. Но бързо се отърсвам от носталгията и си казвам, че ми е неизмеримо по-добре сега, когато мога да разчитам на многоброен екип от генийчета, които да решават вместо мен, а не да импровизирам в движение с цената на куп грешки.

По няколко пъти на ден си обличам скафандъра, натъпквам въздушния шлюз с отпадъци и ги изхвърлям навън. Районът около МИА прилича на бунище. Като го гледам, всеки път се сещам за „Санфорд и син“ и техния пункт за вторични суровини.

Научих за „Санфорд и син“ от колекцията на Люис. Поредната безумна комедия. Сериозно, шефката трябва да потърси професионална помощ за проблема си със седемдесетте.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 529

Превръщам пикнята си в ракетно гориво. По-лесно е, отколкото си мислите.

Урината е предимно вода. Сепарирането на водорода и кислорода изисква само два електрода и малко ток. Проблемът е в съхраняването на водорода. Нямам оборудване, с което да го изтегля от въздуха. Атмосферният регулатор работи на друг принцип. Последния път, когато се наложи да изтеглям водород от въздуха (когато превърнах Подслона в бомба), го подпалих, за да го превърна във вода. Очевидно това не върши работа сега.

Но в НАСА са премислили всичко и ми изпратиха готова рецепта. Първо разкачих караваната от марсохода. После, облечен в скафандър, разхерметизирах караваната и я напълних с чист кислород до една четвърт от атмосферата. После отворих пластмасова кутия, пълна с урина, и пъхнах вътре два електрода. Точно по тази причина ми беше нужно атмосферното налягане — без него урината щеше да изври моментално и сама да си заформи рехава пикняна атмосферка.

Електролизата сепарира водорода и кислорода. След известно време процесът изтегли цялата вода и превърна урината в отвратителна каша. Сега в караваната имаше още повече кислород и малко водород. Което си е доста опасна комбинация, между другото.

После включих атмосферния регулатор. Той дори не разпознава водорода, но знае как да изтегля кислород от въздуха. Изключих всичките му системи за безопасност и го накарах да изтегли целия наличен кислород. Така в караваната остана само водород. Ето защо започнах с атмосфера от чист кислород — за да може на по-късен етап регулаторът да го сепарира.

После отворих вътрешната врата на въздушния шлюз и го накарах да изпомпа въздуха (тоест водорода) от кабината и да го складира в собствения си резервоар. И готово — имах си цял резервоар с чист водород.

Последната стъпка беше да отнеса резервоара на шлюза в МИА и да прехвърля съдържанието му във водородните резервоари на кораба. Имал съм много поводи да го казвам и преди, но ще го кажа още веднъж: ура за стандартните клапи!

Прехвърлих водорода и включих горивния генератор, за да направи допълнителното гориво, от което имах нужда.

Ще се наложи да повторя процеса още няколко пъти. Бих могъл да го направя наведнъж, но от НАСА не искат да сепарирам цялата си вода толкова рано. Предпочитат периодично да обработвам чрез електролиза урината си, защото тази вода вече съм я бил „използвал“.

Ако оцелея, ще мога да разказвам, че съм изпикал пътя си до орбита.

(19:22) ЙОХАНСЕН: Здрасти, Марк.

(19:23) МИА: Йохансен! Стига бе! Най-сетне са ви разрешили да говорите директно с мен?

(19:24) ЙОХАНСЕН: Да, НАСА одобри директната комуникация преди час. В момента сме само на трийсет и пет светлинни секунди разстояние и можем да си говорим почти без закъснение на сигнала. Току-що настроих системата и сега я тествам.

(19:24) МИА: Защо чак сега ни позволяват да си говорим без посредник?

(19:25) ЙОХАНСЕН: Екипът от психиатри бил разтревожен, че може да възникнат личностни конфликти.