Энди Вейр - Марсианецът

— Значи, ще изстреляме кораб с гигантска дупка отпред?

— Ще накараме Уотни да го покрие с платнище от Подслона.

— Платнище? За изстрелване в орбита? Брус вдигна рамене.

— Основното предназначение на корпуса е да задържи въздуха в кораба. Атмосферата на Марс е толкова рядка, че почти не оказва съпротивление. Съпротивлението би нараснало над определена скорост, но когато корабът я набере, ще е толкова високо, че въздух на практика няма да има. Направихме всички възможни симулации. Не би трябвало да има проблем.

— Пращате го в космоса с покрив от брезент.

— Нещо такова, да.

— Като набързо натоварен камион.

— Да. Искаш ли да чуеш другото?

— Как не? Нямам търпение.

— Ще трябва да демонтираме и задния панел на херметизираната кабина. Той е единственият, който Уотни може да махне с наличните си инструменти. Ще трябва да се лишим и от допълнителната горивна помпа. За нея ме е яд най-много, но е твърде тежка, затова трябва да си отиде. Ще махнем и един от двигателите за първи етап.

— Двигател?

— Да. Ракетата на първи етап ще работи отлично и без него. А с отстраняването му печелим страшно много тегло. Само през първия етап на изстрелването, но и това е нещо. Ще ни спести много гориво.

Брус млъкна.

— Това ли е? — попита Венкат.

— Да.

Венкат въздъхна.

— Искате да махнете почти всички допълнителни системи за безопасност. Каква е оценката на риска при това положение?

— Рискът от провал нараства на четири процента.

— Боже мили — промълви Венкат. — При други обстоятелства дори не бихме обсъждали нещо толкова опасно.

— Само с това разполагаме, Венк — подчерта Брус. — Тествахме всичко и направихме безброй симулации. Ако всичко мине по план, не би трябвало да има проблеми.

— Да бе. Страхотно — каза Венкат.

(08:41) МИА: Бъзикате ли се с мен, по дяволите?

(08:55) ХЮСТЪН: Модификациите наистина са мащабни, но трябва да ги направиш. Документацията, която ти изпратихме, включва подробни указания за всяка стъпка, съобразени с инструментите, с които разполагаш. Ще трябва да прекараш водата през електролиза, за да извлечеш водород за горивния генератор. Скоро ще ти пратим процедурите и за това.

(09:09) МИА: Изпращате ме в космоса с кабриолет.

(09:24) ХЮСТЪН: Дупките ще бъдат покрити с платнище от Подслона. То ще осигури достатъчна аеродинамичност за марсианската атмосфера.

(09:38) МИА: Значи е кабриолет с брезентов покрив. Голямо подобрение.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 506

По пътя насам имах свободно време в изобилие и използвах част от него да проектирам „работилница“. Сметнах, че ще ми трябва пространство, където да работя по това и онова, без да навличам скафандър. Измислих гениален план, според който палатката спалня ще се превърне в новия дом на оксигенатора и атмосферния регулатор, а опразнената каравана ще поеме ролята на работилница.

Идеята е глупава и няма да я осъществя.

Трябва ми просто херметизирано помещение, в което да работя. Успял бях да си внуша мисълта, че спалнята няма да е подходяща, защото е сложно да вкарвам разни неща в нея. Сложно, но не и невъзможно.

Спалнята е скачена към въздушния шлюз на марсохода и наистина ще е досадно да внасям неща в нея — първо трябва да ги вкарвам в марсохода, после да прикачвам спалнята откъм вътрешната страна на шлюза, да я надувам и чак тогава да ги пренеса вътре в нея. Освен това ще трябва да връщам всичко обратно в марсохода и напълно да изпразня палатката, ако искам да изляза на обход.

Така че — да, досадно ще е, но ще ми отнеме единствено време. А на този фронт се справям доста добре. Имам цели четиресет и три дни до прелитането на „Хермес“. А и като гледам какви модификации са измислили в НАСА, ще мога да свърша някои неща и в кабината на самия кораб.

Лудите глави в НАСА искат да разглобя МИА на малки парченца, но корпуса са оставили за последно. Така че първата ми задача ще е да разчистя боклука във вид на кресла, контролни панели и прочие. Махна ли ги, ще се отвори пространство, в което да работя.

Но днес оставих обречения МИА на спокойствие. Днес беше ден за системна диагностика. Пак съм в контакт с НАСА, следователно отново влизам в техния режим под мотото „безопасността на първо място“. Странно, но в НАСА явно нямат вяра на моя скърпен марсоход, нито на метода ми да струпам всичко в караваната. Накараха ме да пусна диагностика на всеки компонент поотделно.

Всичко си работи нормално, но видимо се износва. Регулаторът и оксигенаторът не достигат максималния си капацитет (меко казано), а в караваната има течове. Течовете са слаби, но все пак излиза въздух. Това никак не се харесва на онези в НАСА, но нищо не може да се направи.