Энди Вейр - Марсианецът

Венкат разлисти тефтера.

— Би ли обобщил?

— Първо, ще трябва да увеличим горивото. МИА сам си произвежда горивото от марсианската атмосфера, но количеството е ограничено от наличния водород. Апаратът разполага с достатъчно да произведе 19.397 килограма гориво, така е по спецификациите. Ако можем да му осигурим повече водород, ще произведе повече гориво.

— Колко повече?

— От всеки килограм водород може да направи тринайсет килограма гориво. Уотни има петстотин и петдесет литра вода. Ще го накараме да я подложи на електролиза и така ще получи шейсет килограма водород. — Брус се пресегна през бюрото, разлисти тефтера, намери нужната страница и посочи диаграмата там. — От тях горивният генератор може да направи седемстотин и осемдесет килограма гориво.

— Ако преработи всичката си вода, какво ще пие?

— Може да преработва урината си, така че за последните дни преди излитането ще трябва да заделим само няколко литра вода.

— Ясно. А тези седемстотин и осемдесет килограма гориво какво ни осигуряват? — попита Венкат.

— Осигуряват ни триста килограма товар. Двете неща са свързани — гориво срещу товар. Масата на МИА при излитането е над 12 600 килограма. Трябва да ги сведем до 7300. Като броим допълнителното гориво. Така че останалата част от тази брошурка обяснява как да свалим пет хиляди килограма от кораба.

Венкат се облегна назад.

— Казвай. Какво сте измислили?

Брус извади второ копие на тефтера от куфарчето си.

— Започнахме от очевидните неща. По план са предвидени петстотин килограма скални и почвени проби. Отпадат. Освен това пътникът ще е само един, а не шестима, както е по план. Това ни спестява още петстотин килограма, като смяташ скафандрите и личните вещи. Ще демонтираме и излишните ускорителни кресла. Ще махнем и всичко, което не е от основно значение — медицинското оборудване, инструментите, изобщо всичко, което не е прикрепено към вътрешната страна на корпуса. Както и някои неща, които са прикрепени. Следващата стъпка е да махнем цялата животоподдържаща система. Резервоари, помпи, отоплители, въздухопроводи, системата за абсорбиране на въглероден диоксид, дори изолацията от вътрешната страна на корпуса. Не ни трябват. Уотни ще е със скафандър през цялото време на полета.

— Няма ли да му е трудно да се оправя с контролите, ако е със скафандър? — попита Венкат.

— Той изобщо няма да работи с контролите — поясни Брус. — Майор Мартинес ще управлява МИА дистанционно от „Хермес“. Апаратът е предвиден за дистанционно управление. В крайна сметка, нали така е приземен, дистанционно.

— Ами ако нещо се обърка? — попита Венкат.

— Мартинес е отличен пилот, от най-добрите — изтъкна Брус. — Най-подходящият човек, който да управлява кораб в извънредна ситуация, уверявам те.

— Хм — предпазливо каза Венкат. — Досега не сме имали случай пилотиран кораб да се управлява дистанционно. Но… добре. Давай нататък.

— Понеже Уотни няма да управлява кораба — продължи Брус, — няма да му трябва контролната система. Ще разкараме контролните панели и всички кабели, които водят към тях.

— Леле — възкликна Венкат. — Направо ще го изкормим това чудо.

— Едва сега започвам — заяви Брус. — Понеже няма да има животоподдържаща система, енергийните нужди на кораба ще се съкратят драстично, което ни позволява да махнем три от петте батерии и спомагателната захранваща система. Орбиталната маневрираща система има три двигателя. Ще махнем и тях. Ще разкараме също вторичната и третичната комуникационни системи.

— Чакай, какво? — прекъсна го шокиран Венкат. — Ще правим дистанционно контролирано излитане без допълнителни комсистеми?

— Няма смисъл да ги пазим — изтъкна Брус. — Ако комуникационната система изключи по време на издигането, времето за осъществяване на връзка с резервните системи, ще е твърде дълго. Допълнителните системи не ни вършат никаква работа.

— Всичко това ми се струва твърде рисковано, Брус.

Нгъ въздъхна.

— Така е, Венкат. Просто няма друг начин. А дори още не съм стигнал до неприятната част.

Венкат разтърка с ръка челото си.

— Е, стреляй. Да чуем неприятната част.

— Ще махнем въздушния шлюз при носа, прозорците и корпусен панел 19.

Венкат примигна.

— Искате да махнете цялата предница на кораба?

— Да — кимна Брус. — Само шлюзът тежи четиристотин килограма. Прозорците също са много тежки. А понеже са свързани с деветнайсети панел, ще махнем и него.