Энди Вейр - Марсианецът

Ако се върна на Земята, ще бъда известен, нали така? Безстрашният астронавт, която оцеля напук на всичко? На бас, че жените харесват такива неща.

Още една причина да остана жив.

— Изглежда е успял да поправи всичко — обясни Минди. — А съобщението му от днес гласи: „СТАВА ВСЕ ПО-ДОБРЕ“, което вероятно означава, че всичко работи.

Плъзна поглед по ухилените лица в заседателната зала.

— Невероятно — възкликна Мич.

— Страхотна новина — чу се гласът на Брус по уредбата.

Венкат се наведе към телефона.

— Как вървят плановете за модификацията на МИА, Брус? ЛРД ще се справи ли навреме?

— Работим денонощно — отговори той. — Готови сме с големите препятствия. Сега уточняваме детайлите.

— Добре, браво на вас — зарадва се Венкат. — Някакви евентуални изненади, за които трябва да знам?

— Амиии… — проточи Брус. — Е, има това-онова. Но по-добре да не го обсъждаме по телефона. Ще дойда в Хюстън след два дни заедно с плановете. Тогава ще говорим.

— Побиват ме тръпки, човече — каза Венкат. — Но щом така смяташ. Ще говорим по-нататък.

— Мога ли да разпространя новината? — попита Ани. — Добре ще е тази вечер по новините да видим и нещо друго, а не само снимки на преобърнатите возила.

— Определено — кимна Венкат. — Малко добри новини за разнообразие. Минди, колко му остава до МИА?

— При обичайната му скорост от деветдесет километра на ден, би трябвало да стигне там в ден 504. Или в ден 505, ако реши да не бърза. Винаги потегля рано сутрин и кара до обяд. — Отвори едно приложение на лаптопа си. — Обяд в ден 504 се пада в 11:41 тази сряда, хюстънско време. Обяд в ден 505 е в 12:21 в четвъртък.

— Мич, кой отговаря за комуникациите с МИА на „Арес 4“?

— Контролният екип на „Арес 3“ — отговори Мич. — Ще бъдат във втора контролна зала.

— Предполагам, че и ти ще си там.

— Можеш да заложиш главата си, че ще бъда.

— Щом казваш.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 502

Всяка година за Деня на благодарността семейството ми пътуваше от Чикаго до Сендаски, осем часа път с колата. Там живее сестрата на мама. Винаги караше татко, а той е най-предпазливият и бавен шофьор, който някога е сядал зад волана.

Сериозно. Караше все едно е на изпит за шофьорска книжка. Никога не надвишаваше ограничението на скоростта, държеше волана с две ръце, нагласяше си предварително огледалата и всичко останало от този род.

Направо откачах. Движим се по магистралата, коли фучат отляво и отдясно, някои дори надуват клаксона, защото — ако си говорим честно — спазването на ограниченията те превръща в заплаха на пътя. Идеше ми да сляза и да бутам колата.

По същия начин се чувствах и днес. Пет километра в час е скоростта на енергичен пешеходец. А аз карах с тази скорост в продължение на осем часа.

Но бавната скорост беше гаранция, че няма да пропадна в друга прашна дупка по пътя си. Не че попаднах на такава. Тоест нямаше да имам проблеми, дори да бях карал на пълна скорост. Но сигурното си е сигурно.

Добрата новина е, че най-после се махнах от рампата. Спрях и си спретнах лагер веднага щом теренът се изравни. И без това бях карал по-дълго от обичайното. Можех да продължа още, защото батериите бяха на петнайсет процента, но исках да използвам максимално слънчевото греене.

Най-после съм в басейна на Скиапарели! И то далече от стената на кратера. Оттук насетне ще разполагам с пълния обем на слънчевата светлина.

Реших, че е време за нещо специално. Изядох порциона, на чийто етикет бях написал: „Оцелял съм след нещо, което е трябвало да ме убие“. Божке, забравил бях колко е вкусна истинската храна.

С малко късмет след няколко дни ще изям и „Пристигане“.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 503

Вчера батериите не се заредиха докрай. Заради по-дългия преход се бяха заредили само на седемдесет процента до вечерта. Затова днешният ми преход приключи по-рано.

Изминах шейсет и три километра и се наложи да спра и да си направя лагера. Обаче изобщо не ми пука. Защото съм само на сто четиресет и осем километра от МИА. Това означава, че ще пристигна вдругиден.

Мама му стара, май наистина ще успея!

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 504

Страхотно! Това е страхотно, по дяволите! По дяволите!

Добре, спокойно. Спокойно.

Днес изминах деветдесет километра. По мои сметки съм на петдесет от МИА. Би трябвало да стигна там по някое време утре. Това също е повод за вълнение, но за друго съм пощурял — хванах сигнал от излитащия апарат!

От НАСА са го настроили да излъчва опознавателния сигнал на нашия Подслон, на „Арес 3“. И защо не? Толкова е логично. За разлика от моите изстрадали машини, МИА е прекрасен, напълно функциониращ апарат и прави каквото му кажеш. И те са го накарали да се престори на нашия Подслон, така че марсоходът да види сигнала и да ми каже къде е.