Энди Вейр - Марсианецът

Време е да надяна скафандъра и да потърся караваната.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 498 (2)

Направих обход и нещата не са чак толкова зле. Но и никак не са добре.

Три соларни клетки са счупени. Марсоходът ги е затиснал и за нищо не стават. Е, може и да изстискам някой и друг ват от тях, но не разчитам на това. Ако си спомняте, взех със себе си една соларна клетка в повече. Нужни ми бяха двайсет и осем, но аз успях да сместя двайсет и девет (четиринайсет върху покрива на марсохода, седем върху караваната и осем на импровизираните рафтове отстрани на двете возила).

Опитах се да изправя марсохода, но явно не съм достатъчно силен за целта. Ще трябва да измисля някакво приспособление, лост вероятно. Освен че лежи на една страна, марсоходът, слава богу, изглежда невредим.

Е, не е точно така. Куката на теглича е прецакана тотално. Скъсала се е през средата и не подлежи на ремонт. За щастие, караваната има същата кука, така че разполагам с резервна част.

При караваната положението е по-сериозно. Лежи по гръб, балонът е затиснат отдолу. Не знам кой бог ми се е усмихнал, но някой явно го е направил, защото балонът не се е спукал. Който и да е бил въпросният бог, благодаря му от сърце. Първата ми задача е да изправя караваната. Колкото по-дълго притиска балона с тежестта си, толкова повече нараства шансът платнището да се сцепи.

Докато бях навън, събрах оцелелите двайсет и шест соларни панела и ги сложих да се приличат, за да заредя батериите. Така де, защо да не се възползвам от тази възможност?

Накратко, предстои ми да се справя с няколко проблема. Първо, трябва да изправя караваната. Или поне да я преместя така, че тежестта й да не пада върху балона. Второ — да изправя марсохода. Накрая — да демонтирам счупената кука на марсохода и да я сменя с резервната от караваната.

Трябва да напиша съобщение на НАСА. Сигурно се тревожат.

Минди разчете на глас морзовото съобщение:

— „Катурнах се. Оправям нещата.“

— Какво? Само толкова? — попита по телефона Венкат.

— Това е написал — отвърна тя. Придържаше телефона с рамо и пишеше имейл на останалите заинтересовани страни.

— Четири думи? Само това? Нищо за себе си? За оборудването? За запасите?

— Е, хванахте ме — пошегува се Минди. — Написал е подробен доклад, но аз реших да ви излъжа, защото… ами, без причина.

— Много смешно — отбеляза Венкат. — Бъзикаш се с голямата клечка в компанията, която ти дава работа. Да видим докъде ще те доведе това.

— О, не — възкликна Минди. — Може да си загубя работата на междупланетен воайор? Май ще трябва да използвам магистърската си степен за нещо друго.

— Помня времето, когато беше срамежлива, момиче.

— Да, ама сега съм космически папарак. Нахалството върви с работата.

— Да, да — каза Венкат. — Просто разпрати имейл, става ли.

— Вече го изпратих.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 499

Днес свърших много работа.

Денят не започна добре — бях ужасно схванат. В момента едната странична стена на марсохода се явява под и точно там прекарах нощта. Въздушният шлюз гледа към небето и няма как да използвам спалнята. Е, пак я използвах в известен смисъл — нагънах платнището и спах отгоре му за по-меко.

Както и да е, ще кажа само, че стените на марсохода не стават за спане. Но след като закусих с картоф и викодин, се почувствах по-добре.

По план трябваше да започна с изправянето на караваната. Но после промених мнението си. Огледах я добре и прецених, че няма начин да я изправя със собствени сили. Трябваше ми марсо-ходът.

Затова посветих днешния ден на тази задача — да изправя марсохода на колелата му.

Когато потеглях на път, взех всичките си инструменти с идеята, че ще ми потрябват за модификациите на МИА. Взех и кабели. Стигна ли до МИА, соларните клетки и батериите ще са на фиксирани позиции. Не искам да местя марсохода всеки път, когато трябва да използвам дрелка от обратната страна на МИА. Затова натоварих всичките кабели, които успях да сместя.

И добре, че го направих, защото кабелите могат да служат и за въжета.

Изрових най-дългия. Него използвах да захраня дрелката, която изпържи „Патфайндър“. Кръстил съм го Късметлийския кабел.

Включих единия му край към батерията, а другия — към прословутата дрелка. После я взех и пообиколих да намеря солиден терен. Намерих го и продължих нататък, докъдето ми позволяваше дължината на кабела. Забих еднометрово свредло на половин метър в твърдата скала, изключих кабела и го вързах за основата на свредлото.