Энди Вейр - Марсианецът

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 497

Утре ще бъда при входа към кратера Скиапарели!

Тоест, ако нещо не се обърка междувременно. Но пък то всичко друго в тази мисия върви по план, нали така? (Ако не сте схванали, това беше саркастична забележка.)

Днес се пада въздушен ден, но като никога не ми се иска да спирам. Толкова съм близо до Скиапарели, че направо го усещам на вкус. Е, предполагам, че вкусът му ще е предимно на пясък, но не това имам предвид.

Това няма да е краят на пътуването ми, разбира се. Ще ми трябват още три дни да се придвижа от входа на кратера до МИА, но какво от това! Почти съм пристигнал!

Дори ми се струва, че мога да различа ръба на Скиапарели. Далече е и може да е само плод на въображението ми. Дотам има още шейсет и два километра, така че ако го виждам, го виждам едвам.

Утре, щом стигна до Входния кратер, ще завия на юг и ще навляза в басейна на Скиапарели по Входната рампа. Направих няколко бързи сметки и по всичко личи, че наклонът е достатъчно полегат. Разликата във височината на ръба и на дъното е километър и половина, а рампата е дълга поне четиресет и пет километра. Това прави наклон от два градуса. Никакъв проблем.

Утре вечер ще потъна до нови низини!

Не, позволете да перифразирам…

Утре вечер ще бъда на скалното дъно!

Не, и това не звучи добре…

Утре вечер ще бъда в любимата дупка на Джовани Скиапарели!

Добре де, май вече започвам да си чеша езика.

В продължение на милиони години ръбът на кратера е бил подложен на брутални атаки от местните марсиански ветрове. Те са подяждали скалния парапет, както река си пробива път през планина. И накрая са пробили дупка.

Областта на високо налягане, създавана от вятъра, вече е имала накъде да изтече. В продължение на хилядолетия процепът се разширявал. Разширявал се, а пясъкът и прахта, носени от вятъра, се слягали по дъното на басейна.

Скоро се стигнало до точка на равновесие. Натрупалият се по дъното пясък се изравнил с терена извън кратера. Новите навявания не се трупали по дъното, а настрани, по стените. Наклонът се удължавал, докато се стигнало до нова точка на равновесие, определена от сложното взаимодействие на безброй песъчинки. Така се родила Входната рампа.

Климатът образувал дюни и пустинен терен. Падащите наблизо метеорити създали нови кратери и разхвърляли камънак. Надупчили рампата.

Гравитацията свършила своето. С времето рампата се слегнала. Но не се слегнала равномерно. Материалите с различна плътност се слягали с различна скорост. Някои райони станали твърди като камък, други останали меки като талк.

Макар средният наклон към дъното на кратера да е малък, самата рампа е изключително неравна.

Когато стигна до Входния кратер, самотният обитател на Марс насочи возилото си към басейна на Скиапарели. Теренът го изненада неприятно, но той вече бе свикнал с неприятните изненади, а се бе движил и по по-неравни места.

Заобикаляше по-малките дюни и внимателно се катереше и спускаше по големите. Внимаваше при всеки завой, при всяка промяна в наклона и при всеки камък на пътя си. Обмисляше всеки свой ход и възможните алтернативи.

Но това не беше достатъчно.

Докато се спускаше по един наглед обикновен наклон, марсоходът мина през невидим разсед. Плътната, твърда почва внезапно отстъпи пред мек, ситен пясък. Целият район беше покрит с петсантиметров слой прах и нищо не подсказваше за внезапната промяна на терена.

Предното ляво колело на марсохода потъна. Машината се наклони внезапно и задното дясно колело се отдели от земята. Това прехвърли по-голяма тежест върху задното ляво колело и то също потъна в пясъка.

Преди пътникът да реагира, марсоходът полегна на една страна. Закрепените към покрива соларни клетки се пръснаха като тесте карти.

Прикрепената с теглич каравана последва марсохода. Тегличът се усука и напрежението скъса яката сплав, все едно беше суха съчка. Тръбите, свързващи двете возила, също се скъсаха. Караваната се заби напред в мекия пясък, преобърна се и се стовари с покрива надолу, като притисна балона под тежестта си.

Но тя поне спря. Марсоходът не извади такъв късмет. Продължи да се търкаля по склона, а пътникът вътре се мяташе като дрехи в центрофугата на пералня. След двайсетина метра пясъкът отстъпи пред по-твърда земя, возилото се разтресе за последно и спря.

Спря на едната си страна. Клапите, водещи към откъснатите тръби, бяха регистрирали внезапния спад в налягането и се бяха затворили автоматично. Кабината на марсохода все още беше херметизирина.