Энди Вейр - Марсианецът

Най-добрият начин да я избегна е да се движа на юг.

Най-после добра новина! Точно за юг си мечтаех. Така няма да изгубя твърде много време.

Въздишка… утре ще трябва да мина по същия маршрут — за трети път.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 480

Мисля, че изпреварвам бурята.

След като цял ден пътувах по Марсианска магистрала 1, се върнах при лагера си от вчера. Утре най-после ще отбележа някакъв истински напредък. До обяд вече бях приключил с прехода и дори бях разположил соларния си парк. Тук загубата на енергия е 15.6%.

При вчерашния ми лагер беше 17%, което означава, че стига да се движа на юг, мога да надбягам бурята. Може би.

Бурята вероятно е с кръгла форма. Обикновено са такива. Но не е изключено да съм се запътил към нещо като ниша. Ако е така, бройте ме мъртъв. Работата е там, че нищо не мога да направя по въпроса.

Скоро и това ще стане ясно. Ако бурята е кръгла, КПД на соларните клетки би трябвало да се подобрява с всеки изминал ден, докато не стигне сто процента. Стигне ли стоте процента, значи съм се измъкнал напълно от бурята и мога отново да потегля на изток. Ще видим.

Ако не беше бурята, щях да се движа право на югоизток към целта си. Сега обаче се движа на юг и скъсявам разстоянието до целта си много по-бавно. Пак изминавам по деветдесет километра на ден, но се приближавам само с трийсет и седем километра до Скиапарели, защото Питагор и неговата теорема са гадни копеленца. Не знам кога ще се измъкна окончателно от бурята и ще поема отново по права линия към Скиапарели. Едно обаче е сигурно: планът ми да пристигна в ден 495 е непостижим.

Ден 549. Тогава ще дойдат за мен. Ако ги изпусна, ще прекарам остатъка от краткия си живот тук. А да не забравяме, че ще ми трябва време да модифицирам МИА, преди „Хермес“ да се е появил.

Ужас.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 482

Въздушен ден. Време за почивка и размишления.

Колкото до почивката — прочетох стотина страници от „Зло под слънцето“ (Агата Кристи), благодарение на Йохансен и нейната дигитална колекция от книги. Мисля, че Линда Маршал е убиецът.

Колкото до размишленията — размишлявах кога, дявол го взел, най-после ще се измъкна от бурята.

Все така пътувам на юг и все така отчитам недостиг на акумулирана енергия (макар недостигът да намалява). И всеки ден се приближавам до МИА с трийсет и седем километра вместо с планираните деветдесет. Направо откачам от яд.

Хрумна ми да пропусна въздушния ден. Мога да изкарам още два дни с наличните запаси кислород, а наистина е важно да се измъкна от бурята. Но реших да не го правя. Вече съм изпреварил бурята достатъчно, за да си позволя еднодневен престой. А и не знам дали още два дни движение ще променят нещата. Нямам идея още колко на юг се простира проклетата буря.

Е, в НАСА сигурно знаят. И в новинарските емисии сигурно непрекъснато показват нейни сателитни изображения. И сигурно има сайт от сорта на [[www.watch-mark-watney-die.com|www.watch-mark-watney-die.com]]. Вижте как Марк Уотни умира. Така че сигурно има стотина милиона души, които знаят колко точно на юг се простира бурята.

Но аз не съм един от тях.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 484

Най-после!

Най-после се измъкнах от трижди проклетата буря. Днес показанията се заковаха на сто процента. Вече няма прах във въздуха. Понеже бурята се движи перпендикулярно спрямо моя вектор на движение, в момента се намирам южно от най-южната точка на прашния облак. Това при положение, че бурята е кръгла. Ако не — прецакан съм.

Утре ще поема право към Скиапарели. Което е добре, защото вече изгубих много време. Изминах петстотин и четиресет километра на юг в опита си да избягам от бурята. И съм катастрофално встрани от маршрута си.

Е, не е чак толкова зле, колкото звучи. В момента съм доста навътре в Тера Меридиани и тук пътуването е по-приятно, отколкото в Арабия Тера с нейните камънаци и неравности. Скиапарели се пада почти право на изток и ако не греша с изчисленията си по секстанта и движението на Фобос, остават ми още хиляда и трийсет километра дотам.

Като извадя въздушните дни и ако се движа с планираните деветдесет километра на ден, би трябвало да пристигна в ден 505. Не е толкова зле. Бурята Маркоубиец в крайна сметка ме забави само със седем дни.

Ако стигна до Скиапарели по план — новия план, — ще разполагам с четиресет и четири дни за модификациите на МИА, които НАСА е измъдрила.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 487

Отваря ми се една интересна възможност да действам контраопортюнистично, тоест да поема непредвиден риск. И като споменавам „опортюнистично“, имам предвид Опортюнистично.