Энди Вейр - Марсианецът

Трябва да се движа и трябва да произвеждам кислород. Това са двете ми основни цели. Двайсет процента от цялата мощност отиват за производството на кислород (когато спирам през въздушните дни). Ако се озова в буря от 81%, здраво ще загазя. Кислородът ще ми свърши, дори ако пренасоча цялата налична мощност към оксигенатора. Това е фаталният сценарий. В действителност обаче ще стане фатално много преди въпросните 81%. Трябва ми енергия за придвижване, иначе ще заседна на едно място и ще чакам бурята да отмине или да утихне. А това може да трае с месеци.

Колкото повече енергия генерирам, толкова повече ще мога да отделям за преходите. Когато небето е чисто, осемдесет процента от цялата мощност отиват за придвижване. Благодарение на тях изминавам по деветдесет километра на ден. В момента, при трипроцентна загуба, ще измина 3.3 километра по-малко.

Малко по-късите дневни преходи не са проблем. Предвидил съм достатъчно време в резерв, но в никакъв случай не трябва да навлизам дълбоко в района на бурята, иначе никога няма да се измъкна.

Ако не друго, трябва да се движа по-бързо от бурята. Така бих могъл да я заобиколя, без тя да ме захлупи. Трябва да намеря начин да изчисля скоростта й.

Бих могъл да го направя, като остана тук едно денонощие. Ще сравня днешната мощност на батериите с утрешната. Достатъчно е да замеря данните в един и същи час. Така ще разбера колко бързо се движи бурята, не като километри в час, а като процентна загуба на мощност.

Но трябва да знам и каква е формата на бурята.

Прашните бури са големи. Могат да достигнат площ с диаметър от хиляди километри. Така че, когато тръгна да я заобикалям, трябва да знам накъде да тръгна. Най-добре ще е да тръгна перпендикулярно на нейното движение по отдалечаващ се вектор.

Ето плана ми:

В момента мога да измина осемдесет и шест километра (защото вчера батериите не се заредиха докрай). Ще оставя тук една соларна клетка и ще измина четиресет километра на юг. Ще оставя втора соларна клетка и ще измина още четиресет километра в южна Посока. Така ще имам три референтни точки по права линия от осемдесет километра.

Утре ще се върна да прибера клетките и да замеря данните. Като сравня съхранената енергия при трите референтни точки по едно и също време на деня, ще определя приблизителната форма на бурята. Ако е по-плътна на юг, ще я заобиколя от север. Ако е по-плътна на север, ще тръгна на юг.

Надявам се да тръгна на юг. Скиапарели е на югоизток от мен. Ако се наложи да тръгна на север, ще си удължа значително пътя.

Има един малък проблем с плана ми — няма как да „запиша“ работата на соларните клетки, които оставям по пътя си. Лесно е да следя и архивирам работата на клетките с компютъра на марсохода, но той пътува с мен. Следователно не ми върши работа, защото трябва да засека показанията на соларните по едно и също време на различни места.

Затова днес ще го играя „луд учен“. Трябва да измайсторя нещо, което следи и записва акумулираната от клетките енергия. Нещо, което да свържа към самотните клетки, които оставям по пътя си.

Понеже така или иначе ще вися тук цял ден, реших да оставя соларните клетки да се припичат. Току-виж батериите се заредили на макс.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 477

Отне ми цели два дни — вчера и днес, — но мисля, че вече съм готов да взема мерките на бурята.

Когато си стягах багажа за това пътуване, взех всичките си инструменти, в случай че се наложи да ремонтирам марсохода по пътя.

Превърнах спалнята в лаборатория. Наредих големите контейнери с провизии един до друг в ролята на импровизирана маса, а една кутия за проби ми послужи за стол.

Целта беше да измисля как да следя часа и работата на отделната соларна клетка. Най-трудната част беше архивирането. Проблем, който разреших благодарение на допълнителния скафандър, който мъкнех със себе си.

Скафандрите са голяма работа. Освен всички други джаджи, имат и камера, която записва всичко. Камерата е прикрепена на десния ръкав (или на левия, ако астронавтът е левичар), има една и над визьора на скафандъра. В долния ляв ъгъл на записа върви дигитален часовник, точно като на домашните видеозаписи, с които татко документира семейните празници.

В комплекта ми с електронни джаджи има няколко енергометъра. Запитах се — защо да майсторя архивираща система от нищото, когато мога да заснема енергометъра с камера и после да изгледам записа?

Точно това реших да направя.

Най-напред взех камерите от резервния скафандър. Действах внимателно, защото не исках да повредя костюма. Нямам друга резерва. Трябваше да демонтирам камерите и жиците, водещи към архивиращите им чипове.