Энди Вейр - Марсианецът

Трувело, Бекерел и Март са върховете на триъгълника, а други пет големи кратера се редят по страните му. При нормални обстоятелства това не би трябвало да представлява проблем, но с моята импровизирана навигация като нищо ще се озова до ръба на някой от тях и ще се наложи да обръщам назад, а това ще ми загуби време.

След Март ще съм излязъл от Триъгълника на Уотни (о, да, името все повече ми харесва). После ще мога смело и безотговорно да поема по права линия към Скиапарели. Пак ще има много кратери по пътя ми, но те са сравнително малки и заобикалянето им няма да ми отнеме много време.

Движа се с много добро темпо. Арабия Тера е много по-камениста от Ацидалийската равнина, но далеч не е толкова страшна, колкото се бях опасявал. Повечето камънаци са достатъчно малки да мине марсоходът през тях, а по-големите заобикалям.

Остават ми хиляда четиристотин трийсет и пет километра. МИА на „Арес 4“ е в югозападната част на Скиапарели. Основната цел на „Арес 4“ е да проучи дългосрочните ефекти на марсианския климат върху дълбоките скални слоеве, които се виждат добре в кратера на Скиапарели.

Такъв поне беше първоначалният план на мисията. Аз ще им отмъкна излитащия апарат, а командир Люис така и не върна „Хермес“ на Земята, така че групово прецакахме колегите от „Арес 4“ и плановете на НАСА. Сигурно ще пратят друг МИА и ще чакат следващия удобен прозорец.

Направих проучване за Скиапарели и новините са окуражителни. Най-лесният маршрут за навлизане в кратера е откъм моята страна, буквално на пътя ми. Изобщо няма да се наложи да обикалям по ръба. А пътеката надолу е лесна за намиране, дори за някого с моята навигация. На самия ръб, в северозападната му част, има малък кратер и това ще е ориентирът, който да открия. На югозапад от въпросния малък кратер има полегат склон към дъното на Скиапарели.

Малкият кратер си няма име. Поне си няма на картите, с които аз разполагам. Затова ще го кръстя Входния кратер. Защо не? Мога да си кръщавам разни неща.

Друго какво… оборудването ми започва да показва признаци на остаряване. Нищо чудно, тъй като трайността му изтече отдавна. През последните два дни батериите се зареждат по-бавно. Соларните клетки произвеждат по-малко ток, това е. Не е голяма работа, просто ще удължа времето за зареждане.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 474

Е, прецаках работата.

Рано или късно щеше да се случи. Обърках навигацията и се озовах при ръба на кратера Март. Той е широк сто километра и не мога да го видя целия, така че не знам къде точно по периметъра му се намирам.

Издигнатият ръб се пада перпендикулярно на посоката, в която се движа. Следователно нямам никаква представа накъде да тръгна. А не ми се ще да поема по по-дългия заобиколен път. Първоначално смятах да го заобиколя от юг, но не знам с колко съм се отклонил от курса, значи северната дъга може да се окаже по-късата.

Ще трябва да изчакам Фобос да залезе, за да определя географската дължина, после слънцето да залезе, за да определя ширината по местоположението на Денеб. Така че приключих с прехода си за днес. Изминах седемдесет от обичайните си деветдесет километра на ден, следователно не изоставам твърде много с графика.

Стените на Март не са твърде стръмни. Сигурно бих могъл да се спусна по едната и да изкача другата. Площта му е голяма, така че поне една нощ ще прекарам в басейна му. Но не ми се ще да поемам излишни рискове. Наклоните са рискови и трябва да се избягват. Заложил съм достатъчно резервно време в графика си, така че предпочитам да играя на сигурно.

Приключих днешния си преход по-рано от предвиденото и веднага разположих соларните клетки да се припичат. Което, от една страна, е добре, защото ще имат повече време да произведат ток. Вчера отново имах проблеми с тях. Проверих всички връзки и почистих грижливо прахта, но пак не работят на сто процента.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 475

Загазил съм.

Вчера проследих на два пъти небесния преход на Фобос, засякох и Денеб през нощта. Изчислих координатите си внимателно и резултатът не е добър. Доколкото мога да преценя, забил съм се в Март с главата напред.

Мамка му.

Това е най-лошият възможен сценарий. Северната и южната дъга са приблизително еднакво дълги. Накъдето и да тръгна, ще изгубя най-малко един ден. Всичко това, защото вчера съм тръгнал в грешна посока.

Това е неприятно, но не затова съм загазил.

Все още не бях на сто процента сигурен къде се намирам, затова тази сутрин излязох на малка разходка. До върха на издигнатия ръб имаше малко повече от километър. Нищо работа, ако си на Земята, но в скафандър си беше истинско изпитание.