Энди Вейр - Марсианецът

Нямам търпение да се сдобия с внуци. „Когато бях млад, се разходих до ръба на един кратер. Изкатерих се дотам! В скафандър! На Марс, дребосъци! Да, да, точно така. На Марс!“

Както и да е, довлякох се до ръба и гледката беше прекрасна. Погледната отвисоко, панорамата ти спира дъха. Надявал се бях да видя отсрещната стена на кратера и да преценя накъде да тръгна — наляво или надясно.

Но отсрещната стена не се виждаше. Имаше нещо като омара във въздуха. Това не е необичайно — в крайна сметка, Марс си има климат, ветрове, прах и прочие. Но тази „омара“ беше необичайно плътна. Свикнал съм с просторната шир на Ацидалийската равнина, моя доскорошен дом в прерията.

После стана още по-странно. Обърнах се и погледнах назад към марсохода и караваната. Всичко си беше на място (тук няма много автокрадци). Но всичко се виждаше много по-ясно.

Отново погледнах на изток, към отсрещната стена на кратера. После на запад към хоризонта. После пак на изток, и пак на запад. При всяко завъртане трябваше да се обръщам целокупно, с цялото си тяло. Така е със скафандрите.

Вчера минах покрай един кратер. На петдесетина километра оттук. Виждах го ясно на хоризонта. Погледнех ли на изток обаче, видимостта спадаше рязко. Март е широк сто и десет километра. При видимост петдесет би трябвало да видя осезаемото заобляне на стените му. Но не го виждах.

Какво става, по дяволите?…

Отначало не знаех какво да мисля. Но липсата на симетрия определено ме притесни. А вече съм се научил да подозирам най-лошото. И точно тогава нещата започнаха да се навързват:

1. Единственото обяснение за асиметрична видимост е прашна буря.

2. Прашните бури намаляват ефективността на соларните клетки.

3. Моите соларни клетки бавно губеха ефективността си през последните няколко дни.

С което стигнах до следните заключения:

1. От няколко дни се намирам в периметъра на прашна буря.

2. Мамка му.

Не само съм се натикал в прашна буря, а се движа към центъра й. Допреди няколко часа се притеснявах, че трябва да заобиколя кратера Март. Сега ще се наложи да заобиколя нещо много по-голямо.

И ще трябва да бързам. Прашните бури се движат. Ако стоя на едно място, бурята почти сигурно ще ме захлупи. Но накъде да тръгна? Въпросът вече не е в най-краткия възможен път. Ако сега объркам посоката, ще си умра като стой, та гледай.

Нямам сателитни снимки. Няма как да разбера размера, формата и посоката на бурята. Боже, бих дал всичко за петминутен разговор с НАСА. Което ме подсеща, че момчетата и момичетата в НАСА сигурно редовно оцапват гащите, като ме гледат как се натиквам право в прахта.

Часовникът ми цъка. Трябва да измисля как да разбера онова, което трябва да знам за бурята. И трябва да го направя бързо.

А в момента абсолютно нищо не ми идва наум.

Минди се завлече при компютъра си. Днешната смяна започваше в два и десет следобед — странен час, но графикът на Минди беше съобразен с графика на Марк Уотни. Тя спеше, когато и той спеше. Уотни си спеше през нощта на Марс, а Минди всеки ден изместваше времето си за лягане с четиресет минути напред и лепеше алуминиево фолио по прозорците си с надеждата да поспи поне малко.

Отвори последните сателитни снимки. Вдигна вежда. Уотни още не беше раздигнал лагера си. Обикновено потегляше на път рано сутрин, веднага щом се развиделеше достатъчно. По обяд спираше и разполагаше соларните клетки, за да се възползва максимално от слънцето за презареждане.

Днес обаче още не беше тръгнал, а на Марс отдавна не беше ранно утро.

Огледа повърхността около марсохода и спалнята за съобщение. Откри го на обичайното място — северно от лагера. Разчете морзовия код и очите й се разшириха.

ПРАШНА БУРЯ. СЪСТАВЯМ ПЛАН.

Минди едва не изпусна мобилния си от бързане. Стисна зъби и набра личния номер на Венкат.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 476

Май има шанс да се справя.

Намирам се в самия край на бурята. Не знам колко е голяма, нито накъде се движи. Но съм наясно, че се движи, а това е нещо, от което мога да се възползвам. Не е нужно да се мотая насам-натам, за да я изследвам. Тя сама ще дойде при мен.

Бурята е просто прах във въздуха, не е опасна за марсоходите. Опасна е за количеството енергия, което соларните панели произвеждат, затова реших да мисля за нея като за „процентна загуба на енергия“. Проверих ситуацията вчера и установих, че батериите са се заредили на деветдесет и седем процента от оптималното. Следователно за момента моята буря е трипроцентна.