Энди Вейр - Марсианецът

Да, накрая ще трябва да се спусна по стената на Скиапарели. Него няма как да го заобиколя. И ще трябва страшно много да внимавам.

Както и да е, ако се озова на ръба на кратер, ще трябва да се върна назад и да потърся друг път. А там е истински лабиринт от кратери. Ще трябва да бъда нащрек през цялото време. Ще трябва да разчитам не само на географската дължина и ширина за навигацията, а и на ориентири от релефа.

Първото ми предизвикателство е да мина между кратерите Ръдърфорд и Трувело. Не би трябвало да е много трудно. Те са на сто километра един от друг. Дори аз не мога да прецакам такава лесна задача, нали?

Нали?

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 468

Успях да мина без проблеми през игленото ухо между Ръдърфорд и Трувело. Добре де, игленото ухо беше широко сто километра, но пак си е постижение.

В момента се наслаждавам на четвъртия си въздушен ден. На път съм вече двайсет дни. Засега се движа по график. Според картите съм изминал хиляда четиристотин и четиресет километра. Това си е почти половината път.

Събирам скални и почвени проби от всяко място, където спирам. Правех същото и при пътуването си към „Патфайндър“. Но този път знам, че НАСА ме наблюдава. Затова датирам всяка проба според деня на мисията. Те знаят координатите ми много по-добре от мен. По-късно ще съгласуват пробите с координатите.

Може би напразно си правя труда. МИА едва ли ще има кой знае каква резервна товароподемност. За да стигна до „Хермес“, МИА ще трябва да развие достатъчно голяма скорост, която да отдели апарата от гравитационния кладенец на планетата. Самият апарат е предвиден за издигане до орбита. Единственият начин да развие достатъчно голяма скорост е, като се намали драстично масата му.

Но тази неприятна задача се пада на НАСА, слава богу, не на мен. Стигна ли до МИА, пак ще съм в контакт с тях и те ще ми кажат как да извъртя номера.

Сигурно ще кажат: „Благодарим ти, че си събрал проби, но по-добре ги остави там. Както и една от ръцете си, моля. По свой избор“. Но все пак има някакъв шанс да ги сместя в апарата, затова упорито продължавам да ги събирам.

Следващите няколко дни преход би трябвало да са сравнително леки — докато стигна до кратера Март. Той е голямо препятствие и се намира точно на най-прекия ми път до Скиапарели. Ще трябва да го заобиколя и отклонението ще ми струва стотина километра, но нищо не може да се направи. Ще се отправя към южния му ръб. Колкото повече се приближа до ръба, толкова по-малко време ще изгубя в обхода му.

— Чете ли днешната поща? — попита Люис и извади яденето си от микровълновата.

— Да — отвърна Мартинес и отпи от чашата си. Люис седна срещу него на масата в Кафето. Отвори внимателно димящия пакет и изчака да изстине малко, преди да опита храната.

— Вчера Марк е навлязъл в прашната буря.

— Да, видях — кимна той.

— Трябва да сме готови за варианта той така и да не стигне до Скиапарели — каза Люис. — Ако стане така, ще възникнат проблеми от психическо естество. Депресии и прочие. Не бива да го допускаме. Имаме много път до дома.

— И преди го мислехме за мъртъв — отбеляза Мартинес. — Чувствахме се зле, но това не се отрази на работата ни. А и той няма да умре.

— Нещата не са никак благоприятни, Рик — въздъхна Люис. — Той вече е навлязъл петдесетина километра в бурята и ще продължи да се придвижва с деветдесет километра на ден. Скоро ще е твърде навътре, за да се върне.

Мартинес поклати глава.

— Ще измисли нещо, командире. Имай вяра. Тя се усмихна унило.

— Рик, знаеш, че не съм набожна.

— Знам. Не ти говоря за вяра в Бог, а за вяра в Марк Уотни. Помисли си за всичките лайна, с които го замерва Марс вече година и половина, а той още е жив. Ще издържи и това изпитание. Не знам как, но ще оцелее. Умник е той.

Люис отхапа от храната си.

— Дано си прав.

— Искаш ли да заложиш сто долара? — предложи с усмивка Мартинес.

— Естествено, че не.

— И с право — кимна той.

— Никога не бих се хванала на бас за такова нещо — заяви Люис. — Но това не значи, че според мен той ще…

— Дрън-дрън — прекъсна я Мартинес. — Просто дълбоко в себе си вярваш, че Марк ще успее, и не искаш да загубиш сто долара.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 473

Днес е петият ми въздушен ден и всичко върви добре. По план утре трябва да продължа южно от кратера Март. След това нещата би трябвало да са по-лесни.

Намирам се между няколко кратера, които оформят триъгълник. Викам му Триъгълника на Уотни, защото след всичките ми изпитания на тази ужасна планета все трябва да кръстят нещо на мен.