Энди Вейр - Марсианецът

Пътникът все още беше жив. Засега.

Директорите на отдели гледаха втренчено сателитното изображение върху прожекционния екран.

— Мили боже — промърмори Мич. — Какво е станало, по дяволите?

— Марсоходът лежи на една страна — каза Минди и посочи към екрана. — Караваната е с покрива надолу. Онези разпръснати правоъгълници са соларните клетки.

Венкат вдигна ръка към брадичката си.

— Има ли данни за разхерметизация на марсохода?

— Не, няма. По снимките нищо не личи — отвърна Минди.

— Някакви следи от Уотни след инцидента? Да е излизал на обход?

— Не, не е излизал — каза Минди. — Небето е ясно, няма вятър. Ако беше излизал, отпечатъците от стъпките му щяха да си личат.

— Цялото място на катастрофата ли се вижда на снимката? — попита Брус Нгъ.

— Така мисля — отговори Минди. — В горния й край, тоест на север, се виждат следи от колелета. Нормални следи. А тук — тя посочи към голям разровен участък в почвата, — е мястото, където нещата са тръгнали зле. Поне на мен така ми се струва. Там марсоходът е загубил равновесие и се е търкулнал. Оставил е ясни следи, ето тук. Виждате как е разровил земята по пътя си. А караваната се е преобърнала по покрив.

— Не казвам, че всичко е наред — отбеляза Брус, — но ми се струва, че не е толкова зле, колкото изглежда.

— Слушаме те — подкани го Венкат.

— Марсоходът е конструиран да издържа на търкаляне — обясни Брус. — Ако е имало сериозно изтичане на въздух, това щеше да остави следи по пясъка около машината, а такива липсват.

— Уотни може да е ранен — изтъкна Мич. — Може да си е ударил силно главата, да е счупил ръка или нещо друго.

— Възможно е — кимна Брус. — Аз само казвам, че марсоходът вероятно е в изправност.

— Кога е направена снимката? Минди погледна часовника си.

— Получихме я преди седемнайсет минути. Следващата ще пристигне след девет, когато мястото попадне в обхвата на четвърти сателит.

— Първото, което Уотни ще направи, е обход, за да прецени щетите — каза Венкат. — Минди, дръж ни в течение за всяка промяна.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 498

Хмм. Дааа.

Нещата с рампата към дъното на Скиапарели не вървят добре. За да придобиете някаква представа колко „недобре“ вървят, нека ви кажа, че се пресягам нагоре към компютъра, за да пиша това. Защото компютърът се намира непосредствено до контролното табло, а марсоходът е полегнал на едната си страна.

Доста се подмятах в кабината, но вече съм свикнал на кризи, като машина съм направо. Веднага щом марсоходът се катурна, аз се свих на топка. Ето такъв екшън герой съм аз.

Но свърши работа. Не пострадах.

Кабината още е херметизирана, което е плюс. Клапите на тръбите към караваната са затворени. Това вероятно означава, че тръбите са се разкачили. Което пък значи, че тегличът се е скъсал. Прекрасно.

Като гледам, нищо в кабината на марсохода не е счупено. Водните резервоари са наред. Няма видими течове и на въздушните резервоари. Спалнята се разгъна и сега ми се пречка в краката, но едва ли е пострадала сериозно — все пак е предимно платнище.

Контролното табло, чрез което управлявам марсохода, работи, а навигационният компютър ме уведомява, че марсоходът се намира „под неприемливо опасен ъгъл“. Благодаря ти, комп!

Добре де, прекатурих се. Не е краят на света. Жив съм, а марсоходът е в изправност. Повече се тревожа за соларните клетки, които най-вероятно са се изсипали. А понеже се е разкачила, караваната навярно също е в тежко състояние. Балоненият й покрив не е от най-издръжливите конструкции. Ако се е скъсал, всичкият багаж в караваната се е разлетял навън и ще се наложи да го събирам. А въпросният багаж включва ключови за оцеляването ми компоненти.

Като говорим за оцеляване, след затварянето на клапите марсоходът е превключил на самостоен режим, черпи въздух от собствените си резервоари. Браво, момче! Получаваш кучешка бисквитка за награда.

Разполагам с двайсет литра кислород, което ще ми стигне за четиресет дни, но без регулатора (който е в караваната) ще трябва да разчитам на химическите филтри за абсорбирането на излишния въглероден диоксид. Имам филтри за триста и дванайсет часа. И още сто седемдесет и един часа, ако броим филтрите на скафандъра. Общо, имам филтри за четиристотин осемдесет и три часа, което е почти двайсет денонощия. Следователно имам време да оправя нещата.

Много съм близо до МИА, наистина. На около двеста и двайсет километра. Няма да допусна някаква си дреболия да ми подложи крак. А и вече не е нужно всичко да работи перфектно. Достатъчно е марсоходът да измине още двеста и двайсет километра, а живото поддържащата система да издържи още петдесет и едно денонощия. Толкоз.