Энди Вейр - Марсианецът

После се върнах при марсохода и вързах другия край на кабела за товарната скара върху покрива му, откъм високата страна. Така се сдобих с дълго въже, опънато перпендикулярно на марсохода.

Върнах се назад, до средата на въжето, и го дръпнах странично. Дългото „рамо“ увеличаваше неимоверно силата, която прилагах — на принципа на лоста. Стисках палци свредлото да не се скърши.

Отстъпих назад, като продължих да дърпам. Все нещо трябваше да отстъпи и това нямаше да съм аз. Архимед беше на моя страна. И ето че марсоходът най-сетне се изправи.

Стовари се на колелетата си и вдигна облак мек прах. Всичко се случи в пълна тишина. Бях твърде далеч, а рехавата марсианска атмосфера не се слави с добра звукопроводимост.

Развързах кабела, освободих свредлото на дрелката и се върнах при марсохода. Пуснах му пълна диагностика. Пълната диагностика е адски отегчително занимание, но трябва да се направи. Всички системи и подсистеми работеха отлично.

ЛРД са надминали себе си в направата на тези марсоходи. Ако стигна някога на Земята, ще черпя Брус Нгъ една бира. Макар че май е редно да черпя с бира целия екип на Лабораторията за реактивно движение.

Всъщност дължа по една бира на всичко живо. Само да се върна на Земята.

Както и да е, време беше да се захвана с караваната. Проблемът е, че се намирам в кратер.

Когато марсоходът се преобърна, вече бях изминал повечето път надолу по рампата. А рампата се спуска от западния ръб на кратера. Така че от моята гледна точка слънцето залязва много рано. Намирам се в сянката на западната стена. А това е много неприятно.

Марс не е Земята. Тук няма плътна атмосфера, която да пречупва слънчевите лъчи и да носи миниатюрни частици, отразяващи светлината покрай ъглите. Тук си е кажи-речи пълен вакуум. Залезе ли слънцето, пада мрак. Фобос излъчва някаква светлинка, но тя е твърде оскъдна и не ми върши работа. Деймос е дребно лайно и не става за нищо.

Накратко: свърши ми светлината. Не ми се иска караваната да изкара още една нощ върху балона си, но няма какво да направя по въпроса. Изкара цял ден върху балона, без да го спука. Да се надяваме, че ще изкара и нощта.

Марсоходът обаче е на краката си! Мога пак да надуя спалнята! Малките радости осмислят живота ни, нали така?

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 500

Когато се събудих сутринта, балонът на караваната още не се беше спукал. А това е добро начало.

Караваната е по-голямо предизвикателство от марсохода. Него трябваше да го вдигна само на деветдесет градуса. Той лежеше на едната си страна, а караваната се е преобърнала на покрив. Тоест задачата ми е двойно по-сложна. Вчерашният номер с въжето и принципа на Архимед няма да е достатъчен.

Първата стъпка беше да закарам марсохода близо до караваната. После дойде ред на копаенето. Майко божия, копаенето…

Караваната лежеше по гръб с носа надолу. Реших, че най-лесният начин да я изправя е, като се възползвам от естествения наклон на терена и я претърколя през носа, един вид кълбо напред. Какво ти кълбо, направо салто напред, така че да се приземи на колелетата си.

Мога да го направя, като вържа кабела към задницата на караваната и я изтегля с марсохода. Но ако преди това не съм изкопал дупка, караваната само ще се хлъзне по наклона. А аз трябваше да я изправя на носа й. За тази цел ми трябваше дупка, в която носът да хлътне.

И аз я изкопах. Дупка с размери един на три метра и дълбока един метър. Отне ми четири часа тежък физически труд, но се справих.

Метнах се на марсохода и го подкарах надолу, повличайки караваната. Точно както се бях надявал, тя заби нос в дупката и вирна дупе във въздуха. После физиката свърши своето и караваната се стовари върху колелетата си сред гигантски облак прах.

Поседях минутка-две в марсохода. Не можех да повярвам, че планът ми е сработил без засечка още от първия път.

Е, сега пак ми свърши светлината. Нямам търпение да се разкарам от тази проклета сянка. Еднодневен преход към МИА ще ме отдалечи достатъчно от западната стена. Но засега ще трябва да се примиря с поредната подранила нощ.

Нощ, която ще изкарам без животоподдържащите системи на караваната. Изправих я, вярно, но не знам дали машинариите вътре работят. Марсоходът все още има достатъчни запаси от въздух.

Иде ред да се насладя на вечерята си, която се състои от картоф. И като казвам „да се насладя“, имам предвид нещо малко по-различно. А именно: „толкова го мразя този картоф, че ми иде да убивам хора“.