Энди Вейр - Марсианецът

(19:25) МИА: Какво? Само защото ме зарязахте на тази забравена от бога планета без шанс да оцелея?

(19:26) ЙОХАНСЕН: Много смешно. Не си прави такива шеги с Люис обаче.

(19:27) МИА: Разбрано. Е… благодаря, че се връщате да ме приберете.

(19:28) ЙОХАНСЕН: Това е най-малкото, което можем да направим. Как върви тунинговането на МИА?

(19:28) МИА: Засега добре. В НАСА доста са се потрудили над процедурите. Получава се. Което не значи, че е лесно. През последните три дни се занимавам с демонтирането на панел 19 и предния прозорец. Много са тежки проклетите — дори тук, при марсианската гравитация.

(19:29) ЙОХАНСЕН: Когато те приберем, ще те схрускам с все парцалките. Бъди готов за страстна любов!

(19:29) ЙОХАНСЕН: Това не го написах аз! Мартинес беше! Отдалечих се от конзолата за десетина секунди и той веднага!…

(19:29) МИА: Наистина ми липсвахте, народе.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 543

Аз… готов ли съм? Мисля, че съм готов.

Свърших всичко от списъка. МИА е готов да полети. И точно това ще направи след шест дни. Дай боже.

Може и изобщо да не отлепи от земята. Така де, махнах му един двигател. И може да съм прецакал какво ли не при демонтажа. А няма как да тествам фазата на излитането. Включиш ли я — излиташ. Няма повторения.

Всичко останало обаче ще мине през тестове. Това ще правя отсега до излитането. Някои ще ги извърша аз, други ще ги направи НАСА дистанционно. Не ми казват каква е оценката на риска, но ако трябва да гадая, бих казал, че е най-високата в познатата история. Юрий Гагарин е разполагал с много по-сигурен и надежден кораб от мен.

А съветските кораби са били истински бараки.

— Добре — каза Люис. — Утре е големият ден.

Екипажът се носеше в нулевата гравитация на Кафето. Бяха изключили въртенето на кораба като подготовка за предстоящата операция.

— Аз съм готов — заяви Мартинес. — Йохансен ми стопи лагерите. Отработих всички възможни сценарии и всеки път издигам МИА в орбита.

— Всички, освен онези, които включват фатална повреда на апарата — поправи го Йохансен.

— Добре де — съгласи се Мартинес. — Няма смисъл да симулираме взрив по време на издигането. При такъв сценарий ще бъдем безсилни.

— Вогъл — повика Люис. — Как е курсът?

— Идеален — отвърна той. — Отклонението е в рамките на един метър от заложената траектория и два сантиметра в секунда от заложената скорост.

— Добре — кимна Люис. — Бек, как са нещата при теб?

— Всичко е готово, командире — докладва Бек. — Навързах всички кабели, които намерих, навити са и закачени в шлюз 2. Скафандърът ми и реактивната раница са готови.

— Добре — каза Люис. — Бойният план е ясен. Мартинес ще управлява МИА дистанционно, Йохансен отговаря за компютърните системи. Бек и Вогъл, искам ви в шлюз 2 с отворена външна врата още преди МИА да е излетял. Ще трябва да чакате петдесет и две минути, но не искам да рискувам с някакви технически засечки по скафандрите ви или шлюза. От момента на прехващането нататък Бек има задачата да прехвърли Уотни.

— Той може да не е в добра форма — отбеляза Бек. — Заради модификациите МИА ще е под натиска на 12% по време на излитането. Марк може да е в безсъзнание и дори да има вътрешни кръвоизливи.

— Значи е добре, че си лекар — изтъкна Люис. — Вогъл, ако всичко мине по план, твоята задача е да издърпаш Бек и Уотни с кабела. Ако нещо се обърка, ти си подкреплението на Бек.

— Ясно — каза Вогъл.

— Иска ми се да можехме да направим още нещо — продължи Люис. — Но сега ни остава единствено да чакаме. Отменям задачите ви по графика. Всички научни експерименти са временно прекратени. Ако можете — поспете, ако не — пуснете диагностика на оборудването си.

— Ще го приберем, командире — каза Мартинес. — След двайсет и четири часа Марк Уотни ще е тук, в тази стая.

— Да се надяваме, майоре — отвърна тя. — Свободни сте.

— Последните проверки за тази смяна са приключени — каза в слушалките си Мич. — Времеви?

— Слушам, полетен — отзова се глас в слушалките.

— Време до излитане на МИА?

— Шестнайсет часа, девет минути и четиресет секунди.

— Разбрано. До всички: директор на полета — край на смяната. — Свали слушалките и разтърка очи.

Брендън Хач взе слушалките от него и ги нагласи на главата си.

— До всички: застъпва на смяна директор на полета Брендън Хач.

— Обади се, ако стане нещо — заръча Мич. — Ако не, ще се видим утре.

— Гледай да поспиш, шефе — каза Брендън.

Венкат наблюдаваше от галерията.

— Защо му беше да пита времевия? — измърмори той. — Часовникът на мисията отброява времето на централния екран.