Энди Вейр - Марсианецът

— Ъъ, би ли повторила, командире? — отвърна Вогъл по радиото.

— Бомба — потвърди Люис. — Ти си химик. Можеш ли да направиш бомба от материалите, с които разполагаме?

— О, да — каза Вогъл. — Имаме запалими материали и чист кислород.

— Звучи добре — кимна Люис.

— Както всички знаем, много е опасно да се взривяват бомби на космически кораб — отбеляза прагматично Вогъл.

— Значи ще я направиш малка — каза Люис. — Колкото да отвори дупка във вътрешната врата на шлюза. Каквато и да е дупка. Ако взриви цялата врата, добре. Ако отвори малка пробойна, пак става — въздухът ще изтече по-бавно, но това няма значение. Промяната в инерцията ще е същата и ще получим желаното ускорение.

— Херметизирам шлюз 2 — докладва Вогъл. — Как ще активираме бомбата?

— Йохансен? — повика Люис.

— Ами… — Йохансен си сложи слушалките и ги включи. — Вогъл, можеш ли да вкараш жици в бомбата?

— Да — отговори Вогъл. — Ще използвам тапа с винт и малка дупка, през която да вкарам жиците. Дупката ще се отрази на херметизацията, но в незначителна степен.

— Може да прекараме жицата до осветителен панел 41 — предложи Йохансен. — Той е близо до шлюза и мога да го включвам и изключвам оттук.

— Добре, това ще е дистанционният ни спусък — одобри Люис. — Йохансен, заеми се с осветителния панел. Вогъл, ела тук и направи бомбата. Мартинес, върви да затвориш и запечаташ вратите на реакторното.

— Слушам, командире — откликна Йохансен и се оттласна от креслото си по посока на коридора.

— Командире — каза Мартинес, спрял на изхода. — Да донеса ли скафандри?

— Няма смисъл. Ако печатът на мостика не издържи, вакуумът ще ни засмуче със скорост близка до тази на звука. Ще станем на каша, със или без скафандри.

— Разбрано, командире.

— Къде си, Вогъл? — попита Люис.

— Идвам, командире.

— Бек — повика тя в слушалките. — И ти се прибирай. Но не сваляй скафандъра.

— Добре — каза Бек. — Защо?

— Ще се наложи буквално да взривим една от вратите — обясни Люис. — Предпочитам да съсипем вътрешната. Външната е важна за маневрите ни по-нататък.

— Звучи логично — отвърна Бек, докато излизаше от шлюз 2.

— Има един проблем — продължи Люис. — Искам външната врата да бъде застопорена в крайно отворено положение с активиран механичен стопер, така че да не се блъсне при декомпресията.

— Някой трябва да е в шлюза, за да го направи — каза Бек. — Но ако външната врата е отворена, няма как да се отвори вътрешната.

— Именно — потвърди Люис. — Искам от теб да отидеш при АВШ, да го разхерметизираш и да заключиш външната врата в крайно отворено положение. След това ще допълзиш по външния корпус до шлюз 2.

— Разбрано, командире — каза Бек. — Има скоби по целия външен корпус. Ще съм като планински катерач с все осигурителното въже.

— Залавяй се — нареди Люис. — Вогъл, нямаш време. Трябва да направиш бомбата, да я заложиш, да се върнеш в шлюз 2, да облечеш скафандъра, да разхерметизираш шлюза и да отвориш външната врата, за да влезе Бек.

— В момента си съблича скафандъра и не може да отговори — обади се Бек. — Но чу нарежданията.

— Уотни, как си? — прозвуча гласът на Люис в ухото му.

— Засега добре, командире — отвърна Уотни. — Спомена за някакъв план?

— Така е — каза тя. — Ще изпуснем въздух, за да създадем тяга.

— Как?

— Ще взривим дупка в АВШ.

— Какво?! Как?!

— В момента Вогъл прави бомба.

— Знаех си , че Вогъл е луд учен под прикритие! — извика Уотни. — Ако питаш мен, по-добре да се придържаме към идеята за Железния човек.

— Това е твърде рисковано и ти го знаеш — отвърна Люис.

— Работата е там, че съм егоист по душа. Искам всички мемориали у дома да са само за мен. Не ви искам там, щото сте загубеняци. Не ви разрешавам да взривявате АВШ.

— О — възкликна Люис. — Е, щом не ни разрешаваш… чакай малко… Случайно си погледнах към нашивките и според тях аз съм командирът. Идваме да те приберем.

— Много смешно.

Като химик, Вогъл знаеше как се правят бомби. Всъщност голяма част от обучението му беше посветено на това как да избягва неволното създаване на бомби.

На борда на кораба нямаше много запалими неща заради непредвидимите, но като цяло ужасни последствия от възникването на пожар. Ала храната, по природа, съдържаше въглеводороди, които горят. Понеже нямаше време за прецизна математика, Вогъл пресметна с приближение наум.

Захарта съдържа четири хиляди калории на килограм. Една калория е равна на 4184 джаула. При безтегловност захарта се носи свободно в пространството, зрънцата се разпръскват и това увеличава значително реактивната повърхност. В среда от чист кислород всеки килограм захар ще произведе 16.7 милиона джаула и ще ги излъчи взривно със силата на осем пръчки динамит. Такава е природата на горенето в среда от чист кислород.