Энди Вейр - Марсианецът

Вогъл внимателно отмери захарта. Сипа я в най-здравия контейнер, който успя да намери — лабораторна мензура от дебело стъкло. Здравината на контейнера беше толкова важна, колкото и самия експлозив. При слаб контейнер би се получила огнена топка с малка ударна сила. Ако контейнерът е достатъчно здрав, би удържал напрежението, докато то достигне пълния си разрушителен потенциал.

Проби дупка в тапата и оголи парче жица. Пъхна жицата в дупката.

— Sehr gefährlich — измърмори той, докато наливаше в контейнера чист кислород от запасите на кораба, после бързо нави тапата. Само за няколко минути беше измайсторил простичка, но достатъчно мощна бомба.

— Sehr, sehr , gefährlich.

Оттласна се към изхода на лабораторията и пое към носа на кораба.

Йохансен работеше върху осветителния панел, когато Бек доплува до шлюза.

Тя го стисна за ръкава на скафандъра.

— Внимавай, като излезеш навън.

Той се завъртя да я погледне.

— А ти внимавай, като залагаш бомбата.

Тя целуна визьора му, после отклони смутено поглед.

— Това беше глупаво. Не казвай на никого какво съм направила.

— А ти не казвай на никого, че ми е харесало — усмихна се Бек.

Влезе в шлюза и запечата вътрешната врата. След като разхерметизирането завърши, отвори външната и я заключи в крайно положение. Хвана се за една от скобите по външния корпус и се изтегли.

Йохансен гледаше през прозореца, докато Бек не се скри от погледа й, после насочи отново вниманието си към осветителния панел. По-рано го беше изключила дистанционно от конзолата си. Издърпа кабела, оголи краищата му и забели ролката изолирбанд.

След няма и, минута Вогъл се появи. Носеше се бавно и предпазливо по коридора, стиснал с две ръце бомбата.

— Спрях се на единична жица — обясни той. — Не исках да рискувам с две, за да не се получи искра. И най-слабото статично електричество би ни изложило на риск, докато свързваме бомбата.

— А как ще я взривим? — попита Йохансен.

— Жичката трябва да се нагрее. Ако й пуснеш ток, би трябвало да свърши работа.

— Ще трябва да заобиколя прекъсвача — каза Йохансен, — но ще стане.

Усука жиците на осветителния панел към жичката на бомбата и ги стегна с изолирбанд.

— Извинявай — каза Вогъл. — Трябва да се връщам в шлюз 2, за да пусна доктор Бек на кораба.

— Да, да, тръгвай — измърмори Йохансен.

Мартинес доплува обратно до мостика.

— Останаха ми няколко минути, затова пуснах диагностика на реакторното. Всичко е готово за ускорение, а помещението е херметизирано.

— Добре си направил — одобри Люис. — Подготви корекцията в посоката.

— Разбрано, командир — каза Мартинес и се оттласна към креслото си. — Ще ми отнеме известно време… Трябва да направя всичко отзад напред. АВШ е при носа, тоест източникът на тласъка ще е диаметрално противоположен на двигателите. Софтуерът ни не е подготвен за ситуация, при която имаме двигател на носа. Ще трябва да го излъжа, че ще се оттласнем към Марк.

— Имаш време. Важното е да няма грешки — подчерта Люис. — И не стартирай програмата, преди да ти кажа. Нека първо Бек се прибере в кораба.

— Разбрано — отвърна той. След миг добави: — Добре, настройките са готови.

— Остани на изчакване — каза Люис.

Вогъл, облякъл отново скафандъра си, разхерметизира шлюз 2 и отвори външната врата.

— Крайно време беше — отбеляза Бек и се прехвърли на борда.

— Извинявай, че се забавих — каза Вогъл. — Но трябваше да направя бомба.

— Странен ден е днешният — вметна Бек. — Командире, с Вогъл сме на позиция.

— Разбрано — долетя отговорът на Люис. — Застанете до предната стена на шлюза. Налягането ще нарасне до 1 g за четири секунди. Гледайте и двамата да сте вързани.

— Разбрано — каза Бек и се обърна да закачи осигурителния си кабел. Двамата мъже се притиснаха към стената.

— Добре, Мартинес — каза Люис. — Насочи ни накъдето трябва.

— Разбрано — отвърна пилотът и стартира програмата.

Миг по-късно Йохансен долетя през вратата на мостика. Стаята се завъртя около нея и тя посегна да се хване за най-близката скоба.

— Бомбата е готова — докладва тя. — Мога да я задействам оттук, като включа осветителен панел 41.

— Запечатай мостика и седни на конзолата си — нареди Люис.

— Разбрано — каза Йохансен. Активира спешното херметизиране и запечата входа на мостика. Не беше сложно — завъртя няколко пъти ръчката и готово. После се настани на креслото пред конзолата си и пусна бърза проверка.

— Увеличавам налягането в мостика до 1.03 атмосфери… налягането е стабилно. Имаме пълна херметизация.