Энди Вейр - Марсианецът

Четвъртият се казва „Оцелял съм след нещо, което е трябвало да ме убие“, защото някаква голяма прецаквация със сигурност ще се случи, убеден съм в това. Не знам какво ще е, но ще се случи. Марсоходът ще се повреди или ще получа смъртоносни хемороиди, или ще налетя на враждебен марсианец, или някаква друга гадория. Когато това стане (и ако оцелея), ще изям въпросния порцион.

Петият е запазен за деня на излитането. „Последно ядене“.

Май името не е чак толкова добро.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 388

Започнах деня с един картоф. Прокарах го с чаша марсианско кафе. Така наричам напитката, състояща се от чаша гореща вода с разтворена в нея таблетка кофеин. Истинското кафе свърши преди месеци.

Първата ми задача за деня беше да инвентаризирам внимателно Подслона. Трябва да се погрижа за всичко, което може да пострада от загубата на налягане. Разбира се, всичко в Подслона вече премина съкратен курс по разхерметизация преди няколко месеца. Но този път процесът ще е контролиран и аз искам да го направя както трябва.

Основният проблем е с водата. Когато Подслонът гръмна, изгубих триста литра заради сублимацията. Този път няма да го допусна. Изпразних водния рециклатор и запечатах всички резервоари.

По-дребните неща събрах и натиках във въздушен шлюз 3. Сложих там всичко, което би могло да се почувства неуютно в условия на почти пълен вакуум — трите лаптопа, всички химикалки, тубичките с витамини (с тях едва ли ще има проблем, но не исках да рискувам), медицинските запаси и прочие.

След това пристъпих към контролирано изключване на Подслона. Съществените компоненти са предвидени да издържат на вакуум. Разхерметизиран Подслон е един от многото сценарии, които в НАСА са взели предвид. Изключих всички системи една по една, накрая изключих и главния компютър.

Навлякох скафандъра и разхерметизирах Подслона. Последния път платнището се срина и обърна всичко нагоре с краката. Това не би трябвало да се случва. Куполът се поддържа основно от въздушното налягане, но има еластични подпори от вътрешната страна, които също го държат изправен. Именно с тяхна помощ го сглобихме в началото.

Гледах как платнището бавно увисва върху подпорите. За да потвърдя декомпресията, отворих и двете врати на шлюз 2. Шлюз 3 остана по налягане — там бях прибрал на съхранение разните дреболии, помните ли?

А после разрязах платнището!

Не съм специалист и спалнята ми няма да е от елегантните. Просто периметър с височина два метра и таван. Не, няма да има ъгли (херметизираните съдове не обичат ъглите). Спалнята ми ще се издуе, стремейки се към сферична форма.

Това означава, че трябваше да изрежа две адски големи ивици от платнището. Една за стените и една за тавана.

След като обезобразих Подслона, изтеглих останалото платнище надолу към пода и го залепих. Някога разпъвали ли сте палатка за къмпинг? Отвътре? Докато сте в рицарски доспехи? Отвратителна работа, уверявам ви.

Вдигнах налягането до една двайсета от атмосферата да проверя има ли течове.

Ха-ха-ха! Има и още как. Тече като стой, та гледай. Време е да открия откъде тече.

На Земята праховите частици или полепват към водата, или се раздробяват на още по-малки прахови частици и изчезват. На Марс просто си висят. Най-горният слой на марсианския пясък прилича на талк. Излязох навън с една торба и плъзнах отвора й по повърхността. Загребах и пясък, но и много прах.

Настроих Подслона да поддържа налягане от 0.2 атмосфери, така че да компенсира изтичащия въздух. После отупах торбата и дребният прах се разлетя. Частиците бързо-бързо се устремиха към местата на течовете. Заех се да ги запечатам с лепило.

Отне ми часове, но накрая всичко беше запечатано херметически. Подслонът изглежда ужасно, между другото, като коптор в гето — едната му страна е по-ниска от другите. На най-ниското място дори не мога да стоя изправен.

Повиших налягането до една атмосфера и изчаках час. Нямаше течове.

Денят беше дълъг и уморителен. Изтощен съм, но не мога да заспя. И най-тихият звук ми изкарва акъла. Дупка в Подслона ли беше това? Не? Добре… А това какво беше? Нищо? Добре…

Ужасно е животът ми да зависи от оскъдните ми умения по шев и кройка.

Време е да взема приспивателно от аптечката.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 389

Какво, по дяволите, слагат в тия приспивателни! Станало е обяд.

След две чаши марсианско кафе дойдох що-годе на себе си. Повече няма да вземам от онези хапчета. Не е като да ходя на работа на следващия ден, все пак.