Энди Вейр - Марсианецът

Трябва ми място, където да стоя прав и да правя по няколко крачки, без да се удрям в разни неща. Обходите в скафандър не се броят, моля-моля. Трябва ми лично пространство, а не петдесеткилограмова дреха.

Затова днес започнах да си правя палатка. Място, където да си почивам, докато батериите се зареждат, място, където да си легна като човек.

Наскоро съсипах една от херметичните си палатки, за да разширя кабината на караваната. Другата обаче е в отлично състояние. Нещо повече, има си механизъм за свръзка с въздушния шлюз на марсохода. Преди да я превърна в оранжерия за картофи, основното й предназначение беше да служи като спасителна лодка в спешни случаи.

Мога да я прикрепя към който шлюз си поискам. По-добре да е към този на марсохода, а не на караваната. Марсоходът си има компютър и контролно табло. Ако поискам да проверя състоянието на каквото и да било (животоподдържащите системи или как върви зареждането на батериите), ще ми трябва бърз и директен достъп до кабината, без да обличам скафандър.

Допълнително предимство е, че докато пътувам, ще я държа сгъната в марсохода и ако се наложи спешно да се евакуирам, ще ми е подръка.

Палатката е основата на моята „спалня“, но само толкова. Не е много голяма, горе-долу колкото кабинката на марсохода е. Но си има механизъм за свързване, което я прави идеална като за начало. Планът ми е да удвоя площта и височината й. Така ще имам достатъчно място да дишам спокойно.

Платнището на Подслона е еластично. Когато го напълниш с въздух, се стреми към сферична форма. А тази форма не е полезна. Затова Подслонът и палатките имат подове от специален материал. Състои се от малки сегменти, които не се прегъват на повече от сто и осемдесет градуса по шевовете и това позволява на пода да запази плоската си форма.

Основата на палатката е шестоъгълна. Имам още една основа — от другата палатка, която в момента е балон. Когато приключа с преустройството, спалнята ми ще има два долепени шестоъгълника за под със стени наоколо и грубо скроен таван.

Доста лепило ще отиде за този проект.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 387

Палатката е висока метър и двайсет. Не е направена за удобство. Направена е да приюти астронавтите, докато колегите им от екипажа се притекат на помощ. Аз искам два метра височина. Искам да стоя вътре прав! Не е кой знае какво, нали?!

На хартия е лесно да се направи. Просто трябва да скроя парчета от платнището, да ги изрежа, да ги залепя заедно, после да ги прикрепя с лепило към съществуващите стени и под.

Но ще е нужно много платнище. В началото на мисията имах шест квадратни метра резерв и повечето вече използвах за други цели. Най-вече да запуша пробойната, заради която Подслонът гръмна.

Проклетият въздушен шлюз 1.

Накратко, спалнята ми има нужда от трийсет квадратни метра материал. Много повече, отколкото ми е останало. За щастие, имам алтернативен източник на платнище — самия Подслон.

Проблемът е (съсредоточете се, защото тук нагазваме в много сложна наука), че ако изрежа дупка в Подслона, въздухът ще излети на секундата.

Ще трябва да разхерметизирам Подслона, да отрежа каквото ми трябва, после пак да го сглобя (в по-малък вариант). Днес цял ден се занимавах с шев и кройка, по-точно само с кройка на този етап — опитвах се да реша колко и какви парчета платнище ще ми трябват. Важно е да не прецакам нещата, затова пресметнах всичко три пъти. Дори си направих макет от хартия.

Подслонът представлява купол. Ако отнема платнище от стените близо до пода, мога да смъкна останалото платнище надолу и да го запечатам. Така Подслонът Ще заприлича на килнат купол, но това не е проблем.

Важното е да го херметизирам добре. Така де, ще живея в него само още шейсет и два дни.

Нарисувах кройките на стената с маркер. После ги мерих и проверявах няколко пъти от страх да не сбъркам.

Цял ден се занимавах с това. Може да не изглежда много, но сметките и разкрояването се оказаха трудна работа. Стана време за вечеря.

Вече от седмици карам на картофи. Теоретично, при три четвърти дажба би трябвало още да ям порциони. Но е трудно да спазваш намален хранителен режим, затова аз ям картофи.

Имам достатъчно да ми стигнат до изстрелването, следователно няма да умра от глад. От друга страна, вече ми се повръща от картофи. Те са богати на фибри, така че… нека кажем, че е добре дето съм единственият човек на тази планета.

Запазил съм си пет порциона за специални случаи. Надписал съм ги. „Заминаване“ ще изям в деня, когато потегля за Скиапарели. „Половината път“ ще изям, когато измина първите хиляда и шестстотин километра, а „Пристигане“ — когато стигна до кратера.