Энди Вейр - Марсианецът

От ден 6 насам си мечтая да се махна оттук. А сега мисълта да зарежа Подслона ме плаши до смърт. Нужно ми е някакво насърчение. Трябва да се попитам: „Какво би направил един астронавт от «Аполо»?“.

Какво ли? Би изпил три уискита, би подкарал корвета си към площадката за изстрелване, после би излетял за Луната с команден модул, по-малък от моя марсоход. Боже, онези пичове са били много яки!

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 431

Работя по опаковането. По-трудно е, отколкото звучи.

Разполагам с две херметизирани помещения — марсохода и караваната. Свързани са чрез тръби, но не са тъпи. Ако единият се разхерметизира, другият моментално ще затвори въпросните тръби.

Има някаква мрачна логика в това — ако в марсохода се отвори дупка, мъртъв съм. Няма как да заобиколя това дори с най-гениалния план, така че няма смисъл да си блъскам главата. Но ако в караваната се отвори дупка, аз няма да пострадам. Това означава, че трябва да натоваря всичко важно в марсохода. Ако ще умирам, защо да не отнеса със себе си и по-луксозните стоки?

В караваната трябва да натоваря само неща, които няма да пострадат в условия на почти пълен вакуум и много ниски температури. Не че очаквам такова развитие на нещата, но знаете как е — планирам според най-лошия възможен сценарий.

Няма много свободно пространство. Трябва да намеря място на две едрогабаритни батерии от Подслона, на атмосферния регулатор, оксигенатора и топлинния резервоар, който сам си направих. Би било по-удобно резервоарът да е в марсохода, но ще е в караваната, защото трябва да е близо до тръбата за входящ въздух на регулатора.

Възтесничко ще е, но все пак остава малко свободно място. И знам точно как да го използвам — за картофите!

Нищо лошо не може да се случи с тях. Те вече са мъртви. От месеци ги държа навън. Освен това са малки и не са чупливи. Едва ли ще се съберат всичките, но това, което не се събере, ще пътува с мен в марсохода.

В марсохода също ще е претъпкано. Докато съм в движение, спалнята ще стои сгъната близо до шлюза, готова в случай, че трябва спешно да изляза. Трябва да намеря място и за двата функциониращи скафандъра, както и за всичко, което би ми потрябвало за спешни ремонти — инструменти, резервни части, почти изчерпания ми запас от лепило, компютъра на другия марсоход (за всеки случай!) и всичките великолепни шестстотин и двайсет литра вода.

И пластмасова кутия, която да служи за тоалетна. С добре пасващ капак.

— Как я кара Уотни? — попита Венкат.

Минди се стресна и вдигна рязко поглед от монитора си.

— Д-р Капур?

— Чух, че си го снимала по време на обход?

— А, да — каза Минди и затрака по клавиатурата. — Забелязах, че почти винаги настъпва промяна около девет сутринта местно време. Хората са склонни да се придържат към определен режим, затова сметнах, че Уотни предпочита да започва работа около девет. Въведох някои дребни настройки в сателитите, за да направят седемнайсет снимки между девет и девет и десет. На една от тях Уотни се вижда.

— Браво на теб. Може ли да видя снимката?

— Разбира се — кимна тя и отвори файла. Венкат се взря в неясното изображение.

— Не може ли да се пооправи малко?

— Ами, това е снимка, направена от орбита — каза Минди. — В НАС оправиха образа с най-добрия си софтуер, но…

— Я чакай, какво? — заекна Венкат. — Националната агенция за сигурност?

— Ами да, обадиха се и предложиха да помогнат. Казаха, че със същия софтуер обработвали снимките от шпионските сателити.

Венкат сви рамене.

— Не е за вярване колко услужливи стават институциите, когато всички стискат палци за оцеляването на един човек. — Посочи към екрана. — И какво прави Уотни тук?

— Мисля, че товари нещо в марсохода.

— Кога за последно е работил върху караваната? — попита Венкат.

— От доста време не се е занимавал с нея. Защо не ни пише по-често съобщения?

Венкат вдигна отново рамене.

— Зает е. Работи през светлите часове на деня, а писането на съобщения с камъни отнема време и енергия.

— Ами… — поколеба се Минди. — Вие за нещо конкретно ли дойдохте? Защото можех да ви пратя снимката по имейла.

— Всъщност дойдох да говоря с теб — обясни той. — Ще има промяна в задълженията ти. Отсега нататък, вместо да управляваш сателитите около Марс, ще съсредоточиш вниманието си изцяло върху Марк Уотни.

— Какво? Ами корекциите в курса, настройките?

— Ще възложим това на други хора — каза Венкат. — Твоята задача е да следиш и анализираш всички изображения от „Арес 3“.