Энди Вейр - Марсианецът

— Какво става, Венк? — попита той. — Защо е това внезапно заседание?

— Има ново развитие на нещата — каза Венкат. — Минди, би ли обяснила на колегите за какво става въпрос?

— Ъъ, добре — кимна тя. — По всичко личи, че Уотни е завършил прикрепването на балона към караваната. Придържал се е към решението, което ние му пратихме.

— Знаем ли доколко стабилна е конструкцията? — попита Теди.

— Доста е стабилна — каза Минди. — Вече няколко дни балонът е надут и не се забелязват никакви проблеми. Освен това Уотни си е направил нещо като… стая.

— Стая? — повтори Теди.

— Направена е от платнище за Подслона, струва ми се — обясни Минди. — Свързана е към въздушния шлюз на марсохода. Изглежда, е изрязал част от Подслона, за да я направи. Не знам с каква цел.

Теди се обърна към Венкат.

— Защо му е било да си прави стая?

— Според нас е нещо като работилница — отговори Венкат. — Ще има да свърши доста работа по МИА, след като стигне до Скиапарели. Ще му е по-лесно без скафандър. Сигурно се надява да изпълни някаква част от нея във въпросната стая.

— Умно — кимна Теди.

— Уотни е много умен — отбеляза Мич. — А как ще осигури животоподдържането?

— Мисля, че вече е намерил решение — каза Минди.

— Преместил е ВКАР.

— Извинете — прекъсна я Ани. — Какво е ВКАР, за бога?

— Това е външният компонент на атмосферния регулатор — обясни Минди. — По принцип е прикрепен отвън на Подслона, затова по снимките разбрах, че вече не е там. Сигурно го е монтирал на марсохода. Няма друга причина да го мести, затова предполагам, че е включил животоподдържащата система към возилата.

— Гениално — възкликна Мич. — Всичко се подрежда.

— Не бързай да празнуваш, Мич — възпря го Венкат.

— Това е Рандъл Картър, един от нашите марсиански метеоролози. Рандъл, разкажи им онова, което каза на мен.

Рандъл кимна.

— Благодаря ви, д-р Капур. — Обърна лаптопа си, така че всички да виждат екрана. Там имаше карта на Марс. — През последните няколко седмици в Арабия Тера се формира прашна буря. Не е силна. Няма да попречи на придвижването на марсохода.

— Какъв е проблемът тогава? — попита Ани.

— Става въпрос за прашна буря с ниска скорост — обясни Рандъл. — Слаби ветрове, но достатъчно силни да вдигнат прахови частици от повърхността и да ги завихрят в гъсти облаци. Всяка година стават по пет-шест такива бури. Проблемът е, че траят с месеци, покриват гигантска площ и силно запрашават атмосферата.

— Все още не разбирам защо това е важно — каза Ани.

— Заради светлината — изтъкна Рандъл. — В района на бурята слънчевото греене спада рязко. В момента е едва двайсет процента от нормалното. А марсоходът на Уотни се захранва от соларни клетки.

— Мамка му — изруга Мич и разтърка очи. — А ние дори не можем да го предупредим.

— Значи ще има по-малко енергия — заключи Ани. — Не може ли да компенсира недостига с по-дълго зареждане?

— Според сегашния план ще зарежда цял ден — обясни Венкат. — При двайсет процента от нормалното огряване, ще му трябва пет пъти повече време да събере същото количество енергия. И така вместо четиресет и пет дни, пътуването му ще трае двеста двайсет и пет. С това темпо Уотни ще пропусне прелитането на „Хермес“.

— „Хермес“ не може ли да го изчака? — попита Ани.

— Става въпрос за прелитане — подчерта Венкат. — „Хермес“ няма да влезе в орбита около Марс. Ако го направят, не ще могат изобщо да се върнат. Необходима е скорост, за да поемат по обратната траектория.

След кратко мълчание Теди наруши тишината:

— Остава ни да се надяваме, че Уотни ще измисли нещо. Ще следим напредъка му и…

— Дори това не можем да направим — прекъсна го Минди.

— Така ли? — изненада се Теди. Тя поклати глава.

— Сателитите няма да виждат през прашните облаци. Навлезе ли Уотни в засегнатия район, ще го изгубим напълно. Поне докато не излезе от другата страна на бурята.

— Е… — каза Теди. — Мамка му.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 439

Преди да рискувам живота си с тази измишльотина, трябва да я тествам.

И нямам предвид дребните тестове, които правех досега. Вярно, тествах генерирането на енергия, животоподдържащата система, балона на караваната и спалнята. Но сега трябва да ги тествам всичките едновременно.

Ще натоваря всичко като за дългия преход и ще карам в кръгове. Няма да се отдалечавам на повече от петстотин метра, така че да съм достатъчно близо до Подслона, ако нещо сериозно се обърка.