Энди Вейр - Марсианецът

Посветих днешния ден на товарене — натоварих и марсохода, и караваната. Искам тежестта да е същата, с която ще тръгна на истинското пътуване. Искам и навреме да знам дали съществува опасност товарът да се размести и да причини повреди.

Добре де, отстъпих по един пункт, вслушвайки се в здравия разум — оставих повечето си вода в Подслона. Натоварих двайсет литра, колкото да ми стигнат за времетраенето на експеримента. Има много начини, по които дяволското ми изобретение да се разхерметизира, а не искам всичката ми вода да се изпари, ако се стигне дотам.

Когато потегля на истинското пътуване, ще взема със себе си шестстотин и двайсет литра вода. Компенсирах разликата в теглото, като натоварих шестстотин килограма камънак при другите си запаси.

Университети и правителствени агенции на Земята дават мило и драго да сложат ръка на някой и друг марсиански камък. Аз ги използвам за баласт.

Тази нощ ще направя и друг малък тест. Проверих дали батериите са заредени на макс, после изключих марсохода и караваната от захранването на Подслона. Ще спя в Подслона, но ще оставя животоподдържащата система в марсохода включена. Тя ще контролира въздуха през цялата нощ, а на сутринта аз ще проверя колко енергия е изяла. Следях консумацията на ток, докато марсоходът беше свързан към захранването на Подслона, и нямаше изненади. Но това ще е истинското доказателство. Ще го нарека „тестът на дръпнатия щепсел“.

Това май не е най-доброто име.

Екипажът на „Хермес“ се събра в Кафето.

— Докладваме набързо положението — оповести Люис. — Всички изоставаме с научните си задачи. Вогъл, започни ти.

— Смених повредения кабел на импулсна ракета 4 — докладва Вогъл. — Използвах последния ни кабел с голямо сечение. Ако се появи друг подобен проблем, ще трябва да сплетем по-тънки кабели, за да пренасят тока. Намалява и подаването на ток от реактора.

— Йохансен — каза Люис. — Какво, по дяволите, му има на реактора?

— Проблемът е в охлаждането. Турбините излъчват по-малко топлина от нормалното. Появил се е нагар.

— Как е възможно това? — попита Люис. — Монтирани са на външния корпус. Няма с какво да влязат в реакция.

— Мисля, че са събрали прах. А може проблемът да е причинен от малки течове на въздух от самия кораб. Така или иначе, замърсени са. Налепът запушва микрорешетката и намалява контактната повърхност. По-малка контактна повърхност означава по-малко топлоотдаване. Затова настроих реактора на по-ниска мощност, иначе има опасност да прегрее.

— Има ли начин да поправим охлаждащите турбини?

— Проблемът е на микроскопско ниво — каза Йохансен. — Обикновено подменят турбините след всяка мисия.

— Ще бъдем ли в състояние да поддържаме мощността на двигателя до края на полета?

— Да, стига скоростта на замърсяване да не се увеличи.

— Добре, дръж го под око. Бек, как стоят нещата с животоподдържащите системи?

— Не много добре — отговори Бек. — Вече сме в космоса по-дълго от предвиденото. Има филтри, които по протокол се подменят след всяка мисия. Намерих начин да ги почистя с химическа баня в лабораторията, но това скъсява живота на самите филтри. Засега сме добре, но само бог знае кое е следващото, което ще сдаде багажа.

— Знаехме, че ще възникнат проблеми — каза Люис. — Корабът е предвиден за мисии от по триста деветдесет и шест дни, а сега трябва да издържи осемстотин деветдесет и осем. От НАСА ще ни помагат, ако се стигне до сериозни повреди. Нашата задача е да следим постоянно състоянието на машините, така че по възможност да избегнем такива сценарии. Мартинес, какъв е проблемът с твоята каюта?

Мартинес свъси вежди.

— Все така се опитва да ме свари. Има някакъв проблем с климатизиращата система. Предполагам, че са тръбите на охлаждането, но не мога да стигна до тях, защото са вградени в стените. Можем да използваме помещението като склад за неща, които не са чувствителни към температурни промени, но извън това каютата ми е безполезна.

— А ти къде спиш?

— В шлюз 2. Само там няма да се спъвате в мен.

— Не става — заяви Люис и поклати глава. — Ако някой печат се счупи, мъртъв си.

— Не се сещам къде другаде мога да отида — отвърна той. — Корабът е претъпкан, а ако се настаня в коридора, ще ви се пречкам.

— Добре, отсега ще спиш в каютата на Бек. Бек ще се премести при Йохансен.

Йохансен се изчерви и сведе смутено поглед.

— Значи… — заекна Бек, — ти знаеш за?…

— А ти как мислиш? — вдигна вежда Люис. — Корабът е малък.