Грег Бир - Вечност

— Всичко — произнесе лаконично Корженевски. — Никой няма право да споделя информация с други хора, докато не бъде взето окончателно решение.

— Това също не е редно от юридическа гледна точка — отбеляза Рам Кикура. — Виждам, че неогешелистите вземат връх в политическия живот. Изненадана съм, че Фарен Силиом е готов да ги следва…

— Предпочита да се занимава лично с тях, вместо да ги остави на опонентите им — рече Ланиер.

Рам Кикура пиктира някакъв сложен, неразгадаем за Гари символ.

— Ще избягвам споменаването на оръжията. Инак могат да ме привлекат под отговорност за разгласяване на тайни, свързани с отбраната — а по тази част не съм експерт.

— Знаете ли, докато не обитавах това тяло и умът ми заемаше огромни пространства, все си мислех, че всички рационални хора ще се съгласят — рече Мирски. — Каква изненада — да си отново човек!

Ланиер се засмя,

— Отново с дървена глава, а?

— Въпросът не е в това — рече руснакът. — А във всичките тези интриги, уловки…

— Амин — прекъсна го Карен и погледна към Рам Кикура. — Хората си остават същите.

Пътят

Нещастен и прозрачен, духът на Деметриос увисна във въздуха пред Рита. Тя пребледня от ужас — видението я завари съвършено неподготвена. Струваше й се, че е извън владенията на всички познати богове, оставена на милостта на зли демони.

— Съхранихме само съзнанието му — обясняваше й нейният придружител. — В момента той не използва нито тялото, нито мозъка си, мисловните му процеси протичат в съвършено различна среда. Същата, където държахме доскоро и теб. Уплашена ли си? — Той я разглеждаше внимателно.

— Да — призна тя.

— Искаш ли да преустановим картината?

— Да! Да! — Тя отстъпи назад, прикри очите си със свити юмручета и захлипа истерично. Деметриос протегна към нея призрачните си ръце, но не можа да промълви и дума. После изчезна.

Помещението, в което се беше пробудила, бе и нейната затворническа килия. Рита приклекна на мекия под и зарови лицето си в шепи. Беше изгубила и последните резерви от смелост. Даваше си сметка, че така както е сега, завладяна напълно от отчаяние, е съвсем уязвима. Готова беше да се върне дори в предишното, подобно на сън състояние, където поне я нямаше болката и нещастието. Само и само да е далеч от този кошмар.

— Няма от какво да те е страх — успокояваше я сянката до нея. — Ще можеш да разговаряш с твоя приятел, а не с изображението, което създадохме заради теб. В момента той обитава една изключително приятна илюзия, подобно на тази, в която бе ти, преди да те върнем в телесната ти обвивка.

Придружителят изчака търпеливо, докато Рита се съвзе напълно. Нямаше представа колко време е изминало, Тук времето се измерваше с други мерки.

— А Орезиас… и останалите? — попита тя. — И те ли са мъртви?

— За нас смъртта има друго значение. Някои обитават илюзорни светове, други се намират в неактивна форма — нещо като дълбок сън. Никой от тях не е мъртъв.

— Ако пожелая, ще мога ли да разговарям с тях?

— Да. Всички те са на разположение. Стига да си търпелива и да изчакаш активирането им.

Тя реши да опита отново, въпреки че не знаеше дали ще може да се владее.

— Можете ли да направите Деметриос малко по-реален? Видът му ме плаши… Прилича ми на мъртвец. По-скоро на призрак.

Придружителят повтори няколко пъти на глас думата „призрак“. Изглежда, се опитваше да схване смисъла й.

— Бихме могли да му придадем по-плътен вид, но той пак ще бъде само илюзия. Съгласна ли си?

— Да. Да.

Отново се появи Деметриос. Този път имаше съвсем материален вид и не изглеждаше толкова нещастен. Рита се изправи и го приближи, стиснала нервно юмруци.

— Кой си ти? — попита го тя. Цялата трепереше.

— Деметриос, механикос и дидаскалос от Музейона в Александрия — произнесе фигурата. — А ти си Рита Васкайза, нали? Мъртва ли си? — Говореше с нисък, вибриращ глас.

— Н-не мисля — произнесе тя с тракащи зъби, — Попаднахме в плен на демони. Не, почакай… — Тя затвори уплашено очи. Опитваше се да си представи как би постъпила на нейно място Патрикия. — Мисля, че сме заловени от същества, които не са човеци, но притежават много усъвършенствани… машини.

Деметриос пристъпи напред във въздуха.

— Не мога да те пипна — рече той. — Би трябвало да ме е страх, но не се боя… Мъртъв ли съм? Рита поклати глава.

— Не зная. Той казва, че си жив. И че сънуваш.

— Той? Кой е той? — Деметриос посочи придружителя.