Грег Бир - Вечност

— Хайде да не изпадаме в крайности — предложи Корженевски.

— Моля за вашето извинение — сви устни Рам Кикура.

— Стига си хленчила — пиктира между двамата Олми. Използваше силно концентриран лъч. Тя го погледна с изцъклени очи. — Тези хора са тук, за да молят за помощта ти. Също и аз. Няма какво да се горещиш, преди да научиш какво мислим ние. Или в какво вярваме.

Всичко това бе казано за не повече от частица от секундата. Ланиер бе единственият, който успя да долови част от графичната реч, при това не беше сигурен, че я е изтълкувал съвсем правилно. Рам Кикура отпусна рамене и се загледа в килима.

— Моля за извинение. Сер Олми е напълно прав в забележката си. Бях излишно рязка. Но тези неща открай време са предизвиквали гнева ми. И най-вече след като прекарах последните няколко десетилетия в ликвидиране на последствията от Смъртта.

— Искам да отбележа, че винаги съм се възпротивявал на отварянето на Пътя — продължи Корженевски. — Но точно сега натискът от страна на Хексамона е неудържим. А и завръщането на сер Мирски…

— Простете, сер Корженевски — прекъсна го Мирски. — Все още съм любопитен защо тя нарича историята ми „ужасна“.

— Ако може да ви се вярва, Пътят задушава нашата вселена като някаква змия — натърти Рам Кикура.

— Не точно. По-скоро създава непреодолими затруднения пред една изключително важна задача, с която са се нагърбили нашите потомци. Но никой от тях не би посмял да определи Пътя като „ужасен“. Те го смятат за чудо. Направо изумително е, че между звездите може да съществува подобна материална нишка, позволяваща да се осъществява връзка между различни светове и да постига толкова много! Подобни конструкции съществуват и в другите вселени, но нито една от тях не е сътворена от същества в толкова начален стадий на развитие. За нашите потомци Пътят е като египетските пирамиди или Стоунхендж за нашите прадеди. Ако зависеше само от тях, те щяха да го съхранят като паметник на човешкия гений. Но това е невъзможно. Пътят трябва да бъде разрушен — от този край.

Рам Кикура забрави за гнева си. На лицето й се четеше любопитство.

— Значи не ви интересуват нашите дребни политически боричкания, така ли? — попита го тя.

Мирски потропа нервно с пръсти по облегалката на креслото. Ланиер почти се забавляваше от ситуацията.

— Политиката… никога не е дребна работа за онези, които е оплела в мрежите си, А лично мен ме интересува само дотолкова, доколкото е в състояние да помогне за разрушаването на Пътя.

В този момент се появи и Карен и побърза да целуне Ланиер по бузата. Гари взе ръката й в своята и я стисна.

— Сер Корженевски? — обърна се той към Инженера. Нямаха много време за приказки.

— До шест седмици Пътят може да бъде отворен. Опасявам се обаче, че с разказа си сер Мирски дава много важен коз в ръцете на неогешелистите. Възелът вече гласува решение за отварянето. Никой не се съмнява какво ще последва — имам предвид, ако там наистина ни чакат джартите. Но освен войната, която е неизбежна, се откриват нови възможности за връзка и търговия с други светове. Обзалагам се, че в най-скоро време ще последва дъжд от молби за преференции в търговията с талситяните… Възстановим ли търговските си взаимоотношения с тях, за затваряне няма да става и дума. Талситяните са невероятно опитни търговци, а и това, което предлагат, се ползва с огромен интерес сред жителите, на Хексамона… Сер Олми?

— Дори надеритите нямат нищо против методите за продължаване на живота. До края на това десетилетие поне няколко милиона ще трябва да.се разделят с телата си и да се преселят в Градската памет… или да умрат. Надеритите, знаете, ненавиждат мисълта да обитават постоянно Градската памет. За тях Градската памет е нещо като геена, като ортодоксален ад.

— Всичко това ми звучи доста лицемерно — произнесе сухо Ланиер.

— И е точно така — потвърди Корженевски. — Научих, че в Градската памет съществували специални, наскоро сформирани изследователски комитети на неогешелисти, които изучавали възможността джартите все още да държат под контрол Пътя. Целта им е не толкова да възпрепятстват, колкото да забавят отварянето, докато бъдат създадени достатъчно мощни средства за защита — и дори за водене на настъпателни действия.

— Божичко! — възкликна Карен. — Значи ли това, че ни предстои нова война с джартите?

— Дори и оптимистите не се съмняват в това — рече Корженевски.

— Ами ако джартите ни очакват напълно подготвени? — попита Ланиер.