Грег Бир - Вечност

Корженевски направи кисела физиономия.

— Това е един от най-често спохождащите ме кошмари — особено в последно време. Разположил съм няколко частични в различни участъци на Градската памет, които следят хода на дебатите. Искам да съм в течение, в случай че ми наредят да взема участие в подготовката на отбраната…

— Но как ще се отбраняваме? — прекъсна го Карен.

— Е, това вече е тайна, при това строго секретна — заяви Корженевски. — Която ще стане обществено достояние веднага щом възникне необходимостта. Разполагаме с оръжия с невероятна мощ, складирани на различни места в Шишарк. Толкова мощни, че употребата им беше забранена дори в пределите на Пътя. Но нито един военен не би се отказал от подобни оръжия, предвид възможността някой ден да му послужат отново… Затова ги прибрахме в хранилища дълбоко в астероидните стени. Древни, но все още ефикасни, бих казал смъртоносни.

— Рам Кикура клатеше изумено глава.

— А ни беше казано…

— Всички политици лъжат — прекъсна я Мирски, — когато им е изгодно. Точно това очакват от тях хората,

— Оръжия? — повтори с пребледняло лице Ланиер.

— Запаси от последната воина, струпани в тайни хранилища — добави Олми.

— И от дълго ли са там? Били ли са, когато ние пристигнахме? — попита Ланиер.

Олми и Корженевски кимнаха. Рам Кикура следеше разговора с мрачна насмешка.

— Ами ако ние ги бяхме открили?… — Той не довърши въпроса.

— Нямаше да избегнете Смъртта — каза Корженевски. Сетне махна с ръка да сменят досадната тема. — Дори и джартите да държат Пътя под контрол, бихме могли да изградим предмостие. Мисля, че това беше военната формулировка.

— Освен ако не са се усъвършенствали повече от нас — подхвърли пресипнало Рам Кикура.

— Така е. Именно затова останах като съветник на Възела по военните въпроси. Въпреки че никак не ми харесваше тази длъжност. Затова пък имах достъп до най-различни сведения и разработки. Мисля, че проблемът сега е как да повлияем на колективния разум на Хексамона…

— Заобиколете Възела — посъветва ги Рам Кикура. — Обърнете се направо към гражданите, включително и земните жители.

— Без Земята мнозинството ще подкрепя отварянето

— рече Ланиер. — Извършихме пробно моделиране. Всъщност направи го сер Олми.

— А Земята защо я забравихте? Защото са твърде невежи, така ли? — подхвърли язвително Карен.

— Земята е като далечна провинция, която живее само със своите проблеми — отвърна Корженевски. — Но дори това не е оправдание. Мисля, че тях също ги засяга заплахата от война с джартите. Ето, сера Рам Кикура правилно посочи, че е възможно расата на джартите да ни е задминала далеч в техническо, а това означава и военно, отношение. Именно затова е необходимо абсолютно всички страни в Хексамона да вземат отношение.

— Деликатна история — намеси се Мирски, настанен удобно в едно от креслата. — Не смяташ ли, Гари?

Карен погледна учудено мъжа си. Ланиер също беше изненадан от неочакваната фамилиарност.

— Павел настоява Пътят да бъде разрушен.

— И ако това не стане? — попита Рам Кикура.

— Ще стане — отвърна Мирски. — По един или друг начин. Макар че лично аз не очаквах подобни затруднения. Но ако се проваля в мисията си, последиците може Да са катастрофални.

— Това заплаха ли е? — попита Рам Кикура.

— Не. Увереност.

— И колко катастрофални?

— Все още не зная. Не съм размишлявал по въпроса. А и сигурно няма да съм в състояние да схвана цялата им сложност в своята настояща материална форма.

— Твърде много проблеми — подхвърли Корженевски с нещастен вид. — Сер Мирски, когато историята ви стане достояние на всички, как мислите, колцина ще ви повярват и колко ще сметнат, че сте дегизиран провокатор на ортодоксалните надерити, опитващ се да ни свърже вовеки с окови за майката Земя?

— По-убедителен от това, което вече показах, не мога да бъда — разпери безпомощно ръце руснакът. — Не ми ли вярвате? — Той огледа присъстващите с вдигнати вежди.

Карен мълчеше объркано. Корженевски, Олми и Ланиер не се поколебаха да потвърдят, че му вярват. Рам Кикура го гледаше с известно съмнение,

— Тогава да обмислим тактиката си — предложи Ланиер. — Трябва да създадем достатъчно достоверна картина, която да бъде приета както от обикновените хора, така и от сенаторите. Рам Кикура ще поеме правната страна. Така ще ударим от две посоки.

— Мисля, че ще е най-добре, ако започна от Земята — заяви Рам Кикура. — След няколко дни има среща на Земния Хексамонов съвет. Преди това трябва да знам — каква част от историята е строго поверителна?