Грег Бир - Вечност

— Мм. — Фарен Силиом поклати глава, сякаш бе получил неприятна вест.

— Съществуват близо тридесет и две религиозни групи, които не признават вашите чиновници за временни или духовни водачи…

— Не сме и очаквали да ги признават за духовни водачи — прекъсна го Фарен Силиом.

— Но някои служители са си позволили да разпространяват сред земните мита за Добрия човек — припомни му Олми. Спомените от опита на един фанатизиран ортодоксален надерит да наложи използването на психобиологически щамове, за да приобщи всички неверници към идеята за Звездите, Съдбата и Светия Дух бяха още съвсем пресни. Колко измина оттогава — петнадесет години? В онези дни Олми и Рам Кикура положиха задружни усилия, та това да не стигне до тайната сесия на Възела.

— Тези неща вече са минало — рече Фарен Силиом.

— Но все още има немалко хора с власт и възможност да развръщат подобни кампании. По-важното е, че нито едно от споменатите религиозни движения не призовава на открита борба.

— Гражданско неподчинение?

— Законно право на всеки гражданин на Хексамона.

— Използвано доста рядко през последните десетина години — напомни му Фарен Силиом. — А какво ще кажете за Обновените предприемачи?

— Никаква заплаха.

— Никаква? — Президентът изглеждаше почти разочарован.

— Никаква. Каквото и да твърдят, те са изцяло на страната на Хексамона. Освен това водачката им почина преди три седмици на територията на някогашна Невада.

— От естествена смърт, сер президент — намеси се Тик. — Беше необходимо да го уточня. Тя категорично отказа да й бъде присаден имплантат…

— Отказа — прекъсна го Олми, — защото не предложихме и на последователите й.

— Знаете, че не разполагаме с необходимите средства да дарим с безсмъртие всички граждани на Земния Хексамон — отбеляза Фарен Силиом. — Освен това все още не са налице нужните социални предпоставки за подобно решение.

— Истина е — призна Олми. — Във всеки случай… никога не са се противопоставяли срещу плановете на Хексамона, засягащи промени извън тяхната територия.

— А срещнахте ли се със сенатор Каназава в Хавай? — попита с видима неприязън Мишини и Олми едва сега разбра причината за неговото присъствие. Рас Мишини беше сърцето и душата в лагера на орбиталните тела.

— Не — отвърна той. — Предполагах, че е редови сътрудник на Хексамона.

— През последните няколко години е събрал значителни сили.

— Той е способен политик и администратор — заяви Фарен Силиом и погледна към сенатора. — А и нашата работа не е да държим вечно властта. Ние сме лекари, учители, но не и тирани. Нещо Друго, което да заслужава внимание, сер Олми?

Имаше, но Олми не желаеше да го обсъждат пред частичните.

— Не, сер. Подробностите са в доклада.

— Господа! — Президентът вдигна ръце и разтвори длани към тях. — Да имате някакви въпроси към сер Олми?

— Само един — каза частичният на Тик. — Какво е становището ви за отварянето на Пътя?

Олми се усмихна.

— Възгледите ми по този въпрос едва ли имат значение, сер Тик.

— Моят патрон е доста любопитен да го узнае. Вие сте един от онези, които помнят добре епохата на Пътя. — Самият Тик беше роден след Разделянето, той беше един от най-младите неогешелисти в Аксис Евклид.

— Сер Олми има право да запази становището си в тайна — припомни му Фарен Силиом.

Частичният на Тик побърза да се извини и беше съвсем искрен.

— Благодаря ви, сер президент — каза представителят на Мишини. — Ценя дълбоко сътрудничеството ви със Земния парламент. Очаквам с нетърпение да се запозная с вашия доклад, сер Олми.

Призраците избледняха, оставяйки след себе си пусто, фосфоресциращо пространство, през което не се виждаше нито Земята, нито Луната. Олми погледна право надолу и зърна сияние сред проблясващите звезди. Шишарк. Имплантатите побързаха да го снабдят с допълнителна информация.

— Един последен въпрос, сер Олми, и. после срещата ще бъде приключена. Ако неогешелистите успеят в желанието си да отворят наново Пътя, как смятате, ще разполагаме ли с достатъчно средства да поддържаме живота на Земята на същото равнище?

— Не, сер президент. Едно успешно отваряне ще доведе до забавяне в изпълнението на всички главни възстановителни програми.

— А и без това се задъхваме от недостиг на ресурси, нали? Макар никой да не го признава открито. Колкото и странно да е обаче, има и земни — като Мишини например, — които искрено вярват, че в далечна перспектива отварянето на Пътя ще донесе полза за всички. — Президентът поклати глава и изобрази символа за решение, последван от втори, по-изненадващ символ, означаващ изключителна непредпазливост и дори глупост — човек, който заостря невероятно дълъг меч. Макар пиктираният символ да нямаше конкретна връзка с идеята за война, скритият в него подтекст накара Олми да вдигне озадачено глава. Война с кого?