Грег Бир - Вечност

— Това ще отнеме стотина години и повече — заяви Олми. — А и не съм чувал земните да настояват за толкова ускорен напредък. Някои дори открито му се противопоставят.

— Всъщност доколко стабилни са връзките ни със Земята в този момент? — попита президентът.

— Все още може да се желае много в тази насока, сер. Съществуват зони на силно политическо противопоставяне, като например Южна Африка и Малайзия.

Рас Мишини се подсмихна иронично. Спомените от изненадващия опит на Южна Африка да завладее Австралия — една от най-големите кризи през четирийсетте години от началото на Възстановяването — бяха все още пресни.

— Все пак става дума за политическо, а не за военно противопоставяне. Положението в Южна Африка е доста спокойно след разгрома на Вуртрекер, а опитите на Малайзия са лишени от необходимата организираност. Не виждам с какво могат да ни обезпокоят за момента…

— Значи нашите малки „профилактични чумни епидемии“ свършиха добра работа?

Олми бе заварен неподготвен. До момента използването на психобиологични щамове на Земята се пазеше в най-строга тайна, в проекта бяха посветени не повече от шепа земни. Дали Рас Мишини принадлежеше към тази група? А Тик? Защо Фарен Силиом си позволяваше така открито да говори по този въпрос пред тях?

— Да, сер.

— И въпреки това вие имахте известни угризения от прилагането на подобни средства?

— Но винаги съм признавал тяхната необходимост.

— Без никакви съмнения?

Май му се подиграваха. Усещането не беше от приятните.

— Ако намеквате за усилията, които положи в тази насока Сули Рам Кикура… ние не споделяме еднакви политически възгледи, въпреки че делим едно легло, сер президент.

— Това са отминали неща. Простете, че ви прекъснах. Моля, продължавайте, сер Олми.

— Все още съществуват доста силни, макар и невидими на пръв поглед разногласия между земните и управляващите партии на орбиталните тела.

— Неприятно ми е да го чуя и същевременно съм озадачен — призна Фарен Силиом.

— Не съм сигурен дали подобно отношение може да бъде преодоляно. Те са ни обидени за толкова много неща. Ние им отнехме младостта…

— Спасихме ги от Смъртта! — прекъсна го с рязък глас президентът. Призракът на Рас Мишини продължаваше да се подсмихва.

— Ние им попречихме да се изправят сами на крака, сер. Макар и стартирал от същото окаяно положение, Хексамонът е успял да създаде Шишарк без чужда помощ и някои от земните смятат, че вместо да им помагаме, ние им налагаме със сила взети от други решения.

Фарен Силиом изобрази неохотно съгласие. През последните десет години Олми бе забелязал, че сред чиновниците и администраторите от Хексамона все по-често се шири неприязнено отношение спрямо земните. А и самите земни — хора все още необразовани и недодялани, потресени от преживяната Смърт, лишени от политическите и техническите постижения, осъществени от гражданите на Хексамона през вековете от изследването на Пътя — постепенно бяха започнали да се отнасят с недоверие към грижовната, но твърда ръка на своите могъщи потомци.

— Земният Сенат е кротък и покорен — продължи Олми като избягваше погледа на Рас Мишини. — Най-сериозна опозиция и недоволство съществува на територията на някогашен Китай и в югоизточна Азия.

— Където науката и техниката бяха възродени най-рано в нашата собствена история… и където живеят волеви и силни хора. Всъщност какви са размерите на това недоволство?

— Едва ли може да се говори за световен процес. Става дума по-скоро за предразсъдъци, отколкото за омраза.

— Ами този Джералд Брукс от Англия?

— Срещнах се с него, сер. Не представлява заплаха.

— Той ме безпокои. Има многобройни последователи в Европа.

— Не повече от две хиляди души при население от десетина милиона. Бива го да говори, но не ръководи реална политическа сила. Освен това изпитва искрена благодарност към Хексамона за всичко, което беше направено за Земята… а възмущението му е насочено главно към онези чиновници, които се отнасят със земните като с непослушни деца.

„Твърде са много, ако питат мен“ — добави мислено той.

— Към моите чиновници значи. — Президентът закрачи по платформата. Олми го проследи с ироничен поглед. Политиците бяха претърпели значителна промяна от времето на неговата младост — дори от епохата след Разделянето, Формалното поведение беше забравено изкуство. — Ами религиозните движения?

— Както винаги силни.