Грег Бир - Вечност

— Тоберт Томсон Тек, водач на неогешелистите в Аксис Евклид и един от тридесетте сенатори, с които Евклид разполагаше във Възела. Олми го беше разследвал някъде в началото на последната си задача, макар да не се бяха срещали лично. Изображението, което беше подал Тик, изглеждаше малко по-красиво и мускулесто от своя оригинал, но такъв подход бе съвсем типичен не само за гешелистките политици.

Присъствието на проектирани частични му се струваше едновременно естествено и странно. Вече трийсет години след Разделянето — прекъсването на връзката между Шишарк и Пътя — ортодоксалните надерити държаха властта в Хексамона и подобни прояви на технологичен напредък не се радваха на предишната доброжелателност от страна на управляващите. Все пак в последно време употребата на частични отново бе придобила популярност, нищо чудно дори в този момент Тек да бе разпръснал още неколцина свои представители из Хексамона.

— Сер Олми, познавате сенатора Тик. Но се съмнявам да сте се срещали със сенатор Рас Мишини, представител на Велика Австралия и Нова Зеландия. В момента той се намира в Мелбърн.

— Простете за забавянето във връзката, сер Олми — каза Мишини.

— Нищо страшно — успокои го Олми. Всъщност цялата аудиенция беше чиста формалност, тъй като докладът на Олми бе на запис и придружен със съответните подробни пикти и графики. Но въпреки това не беше предполагал, че Силиом ще покани свидетели.

— Все пак ще ми позволите да ви поискам извинение, задето прекъснах напълно заслужената ви почивка — продължи президентът. — Повече от четири века служите в нашата институция. Тъкмо затова сметнах, че ще е по-добре, ако избера някой с вашия опит и възгледи. Вярно, че става дума предимно за исторически проблеми и нови културни тенденции…

— По-скоро културни проблеми — прекъсна го Тик. Олми се изненада от прекъсването, но реши, че това сигурно е напълно прието в средите на неогешелистите.

— Доколкото разбирам, присъстващите са запознати с характера на задачата, която ми поставихте — каза той, поклони се лекичко и си помисли: „Но не и с цялата задача.“

Президентът изобрази потвърждението си. Под краката им неусетно се плъзгаше лунният полумесец, Бяха се преместили към центъра на платформата, а изображенията на двамата частични мъждукаха едва забележимо, за да подчертаят тяхната нематериалност.

— Уверен съм, че новото назначение не е било толкова тежко колкото предишните, заради които сте толкова прославен.

— Тежко в никакъв случай, сер президент. Боях се само да не загубя връзка с Хексамона. — „А и с човешката раса“ — помисли си той. — Иначе водех мирно и спокойно съществуване.

Президентът се усмихна. Очевидно му беше трудно да си представи как един стар боен кон като Олми ще води мирно и спокойно съществуване,

— Изпратих сер Олми със задача да обиколи Възстановената Земя и да извърши едно непредубедено изследване върху нашите взаимоотношения с местното население. Подобна необходимост възникна след четирите опита за покушение срещу чиновници от Хексамона и земни служители, които ни симпатизират. Знаете, че ние, от Хексамона, не сме привикнали към подобни… крайни отношения. Нямахме представа дали става дума за наследство от политическото минало на Земята, или пък за ранен признак за някакви възникнали в последно време противоречия, като последствие от политиката на „затягане на колана“, която започнахме да провеждаме в орбиталните квартали. Ето защо го помолих по възможност да представи една мащабна картина за хода на Възстановяването.

Според някои този процес е към своя край, други дори са склонни да го обявят за добре свършена работа. Колко време и усилия ще бъдат необходими, за да бъде възстановена докрай Земята?

— Възстановяването върви според предварителните предположения, сер президент. Присъстващите сенатори вероятно си дават сметка, че Хексамонът не разполага с неограничени средства, за да извърши подобни глобални промени в рамките само на няколко десетилетия. Съществува един определен период, необходим за пълното заздравяване на раните, които е получила Земята, и той не подлежи на ускоряване. По моя преценка извършената работа съответства на половината от необходимата, ако крайната цел е възстановяването на човешката цивилизация до икономическо състояние, сравнимо с това преди Смъртта.

— Не смятате ли, че този процес зависи и от амбициите и желанията на земните жители? — попита Рас Мишини. — Може би целта ни е не да се изравним с условията преди Смъртта, а с тези, които съществуват в кварталите или Шишарк… — Той не довърши изречението, но не беше необходимо.