Грег Бир - Вечност

— Всяко друго решение щеше да нанесе непоправима вреда на Възстановяването. — Фактът, че се върна към полузабравения спор отпреди трийсет и осем години, подсказваше недвусмислено, че още я боли за това решение.

— Тогава се съгласихме всеки да запази становището си — отвърна тя и го погледна в очите.

Като адвокат, защитаващ интересите на земните в годините след Разделянето и в ранните етапи на Възстановяването, Рам Кикура се беше опълчила срещу опитите на Хексамона да използва талсит и други средства за психическо въздействие върху земните. Опирайки се на старите земни закони и някои постановки в правовата уредба на Хексамона, тя поиска официално предложенията за задължителни психически изследвания и корекции на установените умствени аномалии да бъдат забранени със съдебно решение. В края на краищата съдът отхвърли молбата й въз основа на пълномощията, които предоставяше хартата за Възстановяването.

Оттогава бяха изминали трийсет и осем години. През този период приблизително четиридесет процента от населението на Земята бяха подложени на един или друг вид лечение. Кампанията по прилагането на различни коригиращи лечебни процедури естествено се водеше крайно внимателно. Понякога се случваше да излезе извън границите на разрешеното, но все пак вършеше работа. Душевните болести и психическите отклонения ставаха все по-голяма рядкост.

Рам Кикура се беше прехвърлила на други проблеми, други случаи. Двамата продължаваха да са любовници, но от онзи момент в отношенията им се долавяше известна напрегнатост.

Все пак невидимата пъпна връв, която ги свързваше, беше изключително здрава. Обикновени различия в мнението не бяха способни да я прекъснат. Рам Кикура не би могла при никакви обстоятелства да се разплаче или да изрази слабост, както го правеха земните, а и Олми се беше отказал от тези неща преди векове. Лицето й беше като маска, която изразяваше само онова, което притежателят му допускаше до повърхността — в конкретния случай малко тъга и нищо повече.

— Променил си се през последните четири години — отбеляза тя. — Не мога да определя точно как… но с каквото и да се занимаваш сега, за каквото и да се готвиш, то ограничава онази част от теб, която обичам истински. — Очите й се присвиха, — Едва ли ще пожелаеш да разговаряме за това. Не и с мен.

Той бавно поклати глава. Усещаше как дистанцията помежду им продължава да расте,

— Къде е моят Олми? — попита тихо тя. — Какво си направил с него?

— Сер Олми! Радвам се да ви приветствам отново. Как беше пътуването? — Президент Кайс Фарен Силиом стоеше върху широката прозрачна платформа, а зад него бавно се показваше земното кълбо, докато Аксис Евклид приключваше поредното завъртане. Петстотин квадратни метра напрегнато йонизирано стъкло и двоен пласт тракционни полета деляха президентската приемна от открития космос — изглеждаше като застанал право в невидимата пустош.

Облеклото на Фарен Силиом — африкански памучни панталони и черна пискюлеста риза без ръкави от шишаркски лен — олицетворяваше отговорността му пред два свята — Възстановената Земя, чиято източна полусфера тъкмо бе окъпана от утринните слънчеви лъчи под краката им, и летящите в орбита изкуствени спътници — Аксис Евклид, Торо и астероидния звездолет Шишарк.

Олми беше спрял на входа на прозрачния купол, който изпъкваше над външната обвивка на квартала. Земята постепенно се скри от погледа му. Той проектира серия официални поздравления до Фарен Силиом, сетне произнесе на глас:

— Пътуването мина гладко, сер президент. Три дни бе писал търпеливо доклади в очакване да го приемат, използвайки свободното си време, за да навести Сули Рам Кикура. Безброй пъти преди това се бе срещал с разни дребни чиновници в президенството, преодолявайки бариера след бариера с безразличието и стоицизма на стар и препатил войн.

— А синът ви?

— Не съм го виждал от доста време, сер президент. Предполагам, че с него всичко е наред.

— Мда, скоро пак ще има зрелостни изпити за преминаване в телесно състояние — подхвърли Фарен Силиом.

— Което означава, че не само синът ви, но и други деца ще се надяват да получат телесна обвивка. А ресурсите ни са доста поизчерпани.

— Така е, сер.

— Поканих двама мои сътрудници да присъстват на срещата.

Двамата назначени специално за целта призраци — а иначе проектирани частични личности, получили временна самостоятелност от своите оригинали — изникнаха от двете страни на президента. Олми веднага позна единия