Грег Бир - Вечност

Най-чудното при Градската памет беше гъвкавостта на въображаемата реалност. Като се имаха предвид огромните възможности на библиотеката на Хексамона — неделима част от общата информационна среда, — конструкцията на симулирана обкръжаваща среда беше въпрос на минимални усилия и време. Така Тапи имаше възможност да черпи непосредствено от мъдростта на различни исторически времена и същевременно да изучава достиженията на най-прочутите учени и художници.

А след това възникнаха първите трудности, но не с Тапи, а с Хексамона. Политическите ветрове смениха рязко посоката си и някои дори започнаха да говорят за отваряне на Пътя. Партията на неогешелистите бързо набираше мощ и открито отхвърляше прогностичните теории на надеритските политически съветници. Почувствал хладния повей на историята, Олми се постара да вземе предпазни мерки…

Следващите няколко години той прекарваше все по-малко време с Тапи, отстъпвайки бащинските си задължения на временно въведени в паметта частични. Рам Кикура също беше по-заета отпреди, но намираше време да се среща лично със сина си. В нито един случай Тапи не беше изразил недоволство от тази промяна, но Олми разбираше, че момчето съжалява и дори го боли.

Най-сетне матричният буфер му осигури достъп и оригиналът на Олми беше прехвърлен директно в яслите на Градската памет. Тапи вече го очакваше. Външният му вид, създаден вече по негов проект, не се отличаваше съществено от първоначалната идея на неговите родители — ето ги устните на Олми, изящния нос и изпъкналите скули на Рам Кикура, лицето, издаващо вродена интелигентност и любопитство към всичко, което става наоколо. Двамата се прегърнаха — нищо повече от електрическо съединение между материалните и душевни смеси, еквивалент на интимна прегръдка между баща и син от по-ранни времена, а сега съвсем естествен жест за обитателите на Градската памет. От тази прегръдка Олми измери степента на развитие на сина си, а Тапи на свой ред получи солидна доза бащино одобрение,

Пиктите и разговорът бяха ненужни средства за общуване в Градската памет, но все още се налагаше да прибягват до тях, тъй като директният мисловен контакт бе твърде трудоемък и отнемаше много време. Използваха го само когато се налагаше детайлно обсъждане.

— Радвам се, че дойде, татко — заговори Тапи. — Май взех да омръзвам на твоите частични.

— Съмнявам се — отвърна Олми.

— Непрестанно ги проверявам доколко съвпадат с теб.

— И съвпадат ли?

— Да, но това ги дразни…

— Трябва винаги да си любезен с частичните. Нали знаеш какви ужасни клюкари са.

— Значи не си се свързвал с тях?

— Още не. Исках лично да видя докъде си стигнал. Тапи му показа няколко свои проекта за тялото, което се надяваше да одушеви. Възнамеряваше да го снабди със собствен енергетичен източник, но без да прибягва да употребата на талситови материали, които в последно време бяха особено дефицитни. В резултат тялото му нямаше да може да съществува твърде дълго, без да приема хранителни вещества, но и това не беше съвсем зле в трудните времена, в които живееха. Във всеки случай идеята беше практична.

— Какво мислиш? — попита той.

— Много добре. Получи ли разрешение от съвета?

— Предварително.

— Ще получиш и окончателно. Изключително елегантна адаптация — каза Олми и наистина го мислеше. Почти съжали, че не разполага с още едно превъплъщение, за да го опита сам. А толкова дълго бе живял с помощта на талситовите части…

— Как мислиш, ще отворят ли Пътя?

Олми отвърна с мисления еквивалент на намусване.

— Да не прибързваме. Разполагам само с няколко паметови часа и не ми се иска да ги прекарам в обсъждане на политиката. Предпочитам да узная какво е научил междувременно синът ми.

Ентусиазмът на Тапи беше експлозивен.

— Чудесни неща, татко! Някога изучавал ли си Мерсовински структури?

Беше ги изучавал, много отдавна и съвсем за кратко, но ги намираше за досадни. Последното реши да спести за себе си.

— Направих някои забележителни заключения — продължаваше Тапи. — В началото ги смятах само за досадни абстракции, но след това ги включих в анализа на синтетична ситуация и стигнах до невероятни изводи. Оказа се, че позволяват да се извършва изключително сложно прогностическо моделиране. Поведението им е като на самонагаждащи се алгоритми за социално сондиране и планиране… могат да моделират дори личностни взаимоотношения!

Тапи го покани в личния си буфер.