Грег Бир - Вечност

— Сам го декорирах — похвали се той. — Ти си първият, който го посещава. Никой от съседите ми не успя да го повтори. И това ако не е комплимент…

Действително беше така. Декорите на личния буфер в яслата бяха почти толкова чувствителни и възприемчиви на външно влияние, колкото лед върху огън. В случая, от гледна точка на Олми, декорът представляваше изтощителна поредица от мисловни тестове и демонстратиционни алгоритми и беше много по-сложен от всичко, което би могъл да създаде той самият.

— Поисках да ме освободят от някои уроци — обясни Тапи. — За да имам достатъчно време за заниманията си с Мерсовинските структури. Използвах ги, за да анализирам някои от събитията навън.

— Така ли? И какво научи?

Тапи изобрази една назъбена и прекъсната крива.

— Наклонът на графиката символизира бремето, под което се намира Хексамонът. Обществото ни вече не е щастливо. Било е такова навремето, докато сме живеели в Пътя. Сравних настоящето недоволство с психологическите профили на носталгия за предишния начин на живот при естествено родените хомоморфи. Малкото имитира голямото. Алгоритъмът сочи, че като цяло Хексамонът желае да се завърне в Пътя. Опасявам се, че учителите ми не бяха особено доволни от тези изводи. Казаха, че били твърде сурови.

— Това, което всъщност казваш, е, че ние всички мечтаем да се завърнем в утробата. Така ли? Тапи се съгласи с неохотна усмивка.

— Само че не бих се изразил толкова неточно. Олми разглеждаше насечената крива със смесица от родителска гордост и притеснение.

— Мисля, че работата ти е чудесна. И това не е само бащинска похвала.

— Значи смяташ, че предсказанията ми са верни?

— В известни граници.

— Може и да прозвучи глупаво, но… аз смятам и че имат висока прогностична стойност. Те ме подтикнаха да променя намеренията си за по-нататъшно обучение. Смятам да специализирам в отбранителната политика на Хексамона.

— Какъвто бащата, такъв и синът — промърмори Олми, стараейки се да прикрие вълната от гордост и тъга, която го бе заляла.

— Запознах се подробно с историята на твоя живот, татко. Наистина заслужава възхищение. Смятам, че е мой дълг да продължавам в същия дух. — Той се обгради с пламенно сияние, показващо ентусиазма, му, после неочаквано го замени с черната униформа на отбранителните сили. — Решил съм да постигна максимално висок пост във военната кариера. При това за не повече от стотина-двеста години активна служба. Питам се, защо никога не си проявявал интерес към управлението.

— Щеше да разбереш, ако беше изучавал внимателно живота на баща си.

— Старите възгледи. И старите навици. Войникът си остава войник. Всеки — достоен за своя пост.

Олми кимна. Заключенията на Тапи бяха съвсем верни.

— Но с твоите способности… не смяташ ли, че през последните години хората от управляващите среди системно са те подценявали? Сигурно се успокояваш с мисълта, че се дължи на тяхната собствена политическа деградация… Но аз мисля, че причината е в подсъзнателното ти желание да въздействаш и променяш историята.

„На мен се е метнал — помисли си Олми. — Бърз и право в целта.“

— Да оставям край теб частични-е като да наредя на стадото да пази вълка.

— Благодаря ви, сер.

— Мисля, че си прав във всичките си заключения. Но стъпиш ли на стълбата на политическата йерархия, ще трябва да потиснеш всички свои желания и възгледи също както направих аз. Най-трудният път към върховете на властта минава през отбранителните сили.

— Зная, татко. Там се изисква строга дисциплина и самоконтрол. Между другото, одобряваш ли идеята за отварянето на Пътя?

Няма спасение, даже в яслите. Олми въздъхна.

— Аз само наблюдавам и служа, Тапи се засмя.

— Липсваше ми, татко. Дори най-добрите частични нямат блясъка на своя оригинал.

— Искам… да ти се извиня — каза Олми. — Заради минали и бъдещи постъпки. Предстои ми важна задача, която ще ми отнеме много повече време, отколкото предишната.

— Пак ли работиш за отбранителните сили?

— Не. Задачата е лична. Възможно е обаче да те посещавам дори по-рядко, отколкото през изминалите години. Искам да знаеш, че се гордея с теб и че се възхищавам от твоето бързо израстване и съзряване. Двамата с майка ти сме изключително доволни.

— Гордееш се със своето отражение — произнесе с нескрита горчивина Тапи,

— Ни най-малко — възрази Олми. — Ти си много по-сложен и организиран, отколкото всеки един от нас. Ти си най-добрият от трима ни. Моето отсъствие не беше признак на неодобрение… нито пък стана по мое желание.