Грег Бир - Вечност

И чак сега си спомни сянката в мрака на стаята и ритна ядно скалата. През всичките тези месеци, докато живееше при Патрикия, слушаше разказите й, мечтаеше за онзи вълшебен свят… нито веднъж не беше повярвала, че той наистина съществува и че може да бъде също толкова реален, колкото е Родос. Светът на Патрикия винаги си оставаше далечен и недостижим като мечтите и приказките.

Ала баба й никога не мамеше, никога не премълчаваше истината, за каквото и да разговаряха. Винаги беше пряма и откровена, разговаряше с нея като с възрастен, обясняваше й всичко търпеливо и отговаряше подробно на въпросите й.

Защо тогава да лъже за Пътя?

Когато започна да се здрачава, Рита излезе от скривалището си и бавно се върна при хълма с пещерата. Баща й все още я чакаше, седнал, опрял гръб в металната врата. В ръцете си държеше пръ’чка, но Рита дори за миг не си помисли, че може да я удари с нея. Рамон никога не я беше удрял. Пръчката беше само предмет, с който да се занимава, да отвлича мислите си.

Милият, добър татко. Колко ли сложен е бил животът му! Политическата обстановка около Академията ставаше все по-сложна и неприятна с всяка измината година. А ето сега и тя му създаваше проблеми.

Той се изправи, хвърли пръчката в храстите, изтри ръцете си в панталоните и остана така, свел уморено глава. Рита се приближи и внезапно се притисна към него, После двамата се върнаха в пещерата, събраха предметите и ги отнесоха в подножието на хълма, в къщата, където се беше родила Рита.

Земен Хексамон, Аксис Евклид

Пътуването из Градската памет на Аксис Евклид беше кратко. Олми избра една встъпителна връзка и въведе своето пълно копие в матричния буфер, където да изчака достъп до централните ясли.

Ако някога въобще беше изпитвал родствена връзка с друго същество освен Корженевски, това беше Тапи, синът му. Познаваше огромен брой деца от яслите на Градската памет, в някои случай като наставник, в други като съдия, но малцина от тях можеха да се сравняват по качества с Тапи и Олми знаеше, че преценката му в никакъв случай не е повлияна емоционално. За по-малко от пет години интензивно обучение в Градската памет младежът беше показал невероятни темпове на развитие, Олми не се съмняваше, че момчето ще бъде сред първите, определени за отелесяване, макар изпитът да не беше от лесните.

Остана подразнен от намека на Рам Кикура, че отдавна не се е срещал с Тапи, защото знаеше, че и без да му натяква, е готов да го стори веднага, щом се удаде подходяща възможност. Което обаче означаваше да пожертва поне малко време от безценните си изследвания…

Да си баща никога не е било лесна работа.

Двамата се уговориха да създадат Тапи преди седем години, две години след официалното пенсиониране на Олми. По онова време противоречията между орбиталните тела и земните все още изглеждаха дребни и напълно преодолими, Възстановяването вървеше с пълен ход и двамата сметнаха, че е настъпил подходящият момент да създадат и отгледат свое дете. Заедно проектираха всички негови характеристики, като отхвърлиха единодушно надеритската мода за свободно от външна намеса създаване и дори за естествено раждане. Рам Кикура му бе заявила с женска чувственост, която тогава бе поразила Олми със силата и убедеността си: „Нито майката, нито бащата се създават след няколко часа на болезнени мъки и съзнанието за несъвършено физическо съществуване…“

Първо се запознаха подробно с всички класически трактати върху душевността и използваха някои от предложените примери за да изградят желаната от тях матрица. След това, за период от осем дни (или почти година в многократно ускореното времепротичане на паметта) двамата съчетаха своите Загадки, избирайки и отхвърляйки различни фрагменти от мисловните си структури и качества, и накрая наложиха получения резултат върху матрицата, създавайки по такъв начин една нова личност, която възнамеряваха да нарекат „Тапи“. Името идваше от Тапи Селинджър, писател от двайсет и втори век, пред когото и двамата се прекланяха.

Някои от заченатите в Градската памет личности имаха до шест родители. Тапи разполагаше само с двама, а според предварително програмираната сексуална ориентираност се отнасяше към лицата от мъжки пол. Беше се родил, или по-точно преминал в активно състояние, точно преди шест години, в присъствието и на двамата си родители. Изображението му по онова време беше на шестгодишно полинезийско момче — за това настоя Рам Кикура, тъй като в младостта й децата с полинезийски и етиопски черти се смятаха за най-красиви сред всички хомоморфи. През първата година от съзряването му Рам Кикура и Олми се стараеха да го държат под непрестанно наблюдение и напускаха Градската памет само за най-неотложните си задължения, които не бяха кой знае колко. Бяха създали няколко въображаеми среди за обитаване, почти като приказни светове, където Тапи израстваше и едновременно опознаваше различните исторически епохи — макар и симулирани.