Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

— Шантаво хлапе.

Елитът се отдалечи, но Кейди остана. Хвана Джейк за лакътя и наведе глава към ухото му:

— Престани да ме злепоставяш — изсъска тя през стиснати зъби.

Аз да злепоставям теб?

Джейк се отърси от хватката на сестра си и отвърна на погледа й. Макар да бяха еднакво високи, Катрин Ренсъм бе с две години по-голяма.

Лицето на Джейк почервеня повече, отколкото по време на сблъсъка с Крейг. Не успя да изрече нито дума и извади скъсаната връвчица изпод ризата си. Предметът, който висеше на нея, падна в разтворената му длан.

Беше златна монета. Всъщност, беше само половин златна монета; явно е била счупена на две половини с назъбени краища, върху всяка бе изобразен маянски символ. Тя проблесна на слънцето и привлече погледа на Кейди. Лявата й ръка посегна към собствения й врат. Нейната половина от същата монета висеше на изящно златно синджирче около врата ѝ.

Двете половини от монетата бяха пристигнали в колет преди три години, заедно с лагерния дневник на баща им и тетрадката със скици на майка им. И двете деца нямаха представа нито кой им ги беше изпратил, нито защо. Оттогава обаче нито Кейди, нито Джейк се разделяха със своята половина от златната монета.

Джейк се вгледа в половинката, която държеше в ръка. Слънчевите лъчи се отразяваха от полираното злато и караха символа да заблести още по-ярко. Подобни символи се наричаха глифи .

Глифът върху неговата половина от монета изобразяваше маянската дума be , която се произнасяше бей и означаваше път .

Джейк отново се зачуди какво ли означава тя. Трябваше да е нещо важно. Обърна гръб на сестра си, пъхна монетата в джоба си и закрачи сковано към колелото си, което бе оставил заключено с верига.

Скоро вече въртеше педалите. Как му се искаше никога повече да не се връща в това отвратително училище.

Сърцето му бе изпълнено с едно-единствено желание и нямаше намерение да се разсейва с други.

Докато натискаше педалите с една ръка опипа джоба на панталоните си. Потърка монетата през плата, сякаш бе лампата на Аладин.

В сърцето на Джейк имаше място за едно-единствено желание: да открие какво се бе случило с майка му и с баща му.

Ето защо полагаше толкова усилия.

За да се надява, че ще разкрие истината около смъртта на родителите си — и да разбере защо са били убити — трябваше първо да стане като тях. Крушата не пада по-далече от дървото. Джейк трябваше да тръгне по техните стъпки.

Изпълнен с решителност, Джейк стана от седалката и натисна яростно педалите по стръмния хълм, който водеше към дома им.

Нищо друго нямаше значение.

Трябва да чукна още малко ей тук…

Джейк лежеше по корем, докато слънцето напичаше гърба му. Беше прекарал цялата събота в каменната кариера зад дома си. Скалният пласт под него изглеждаше почти равен, но досега всяка малка грапавина по повърхността му се бе оказала вкаменелост.

Присви устни в строга гримаса — не от болка, от болезнена концентрация.

Не бива да повредя екземпляра.

Фосилът от палеозойската ера приличаше на кръстоска между силно сплескан рак и извънземен космически кораб. Джейк можеше да различи дори чифт тънки антени.

Беше рядка находка по тези места. Дължината му бе почти осем сантиметра, превъзходен екземпляр на Isotelus maximus , по-известен като гигантски трилобит.

Невероятна находка!

Джейк държеше миниатюрно длето в едната си ръка и малък чук в другата. Още един умел удар и щеше да измъкне фосила от заобикалящата го скала. След което можеше да го отнесе в стаята си и да го почисти както трябва в по-подходящи условия.

Вдигна длетото, пое дъх и вдигна чукчето. Искаше да затвори очи, но се съмняваше, че това ще помогне.

Сега…

Замахна с чука и…

— Търсят ви по телефона, господарю Джейк!

… стреснат, Джейк стовари здраво чукчето върху единия си пръст, право върху кокалчето.

— Чувате ли ме?

Виковете се разнасяха от радиостанцията тип уоки-токи, която Джейк беше подпрял на една скала до лакътя си.

Джейк разтърси ударената си ръка и се обърна настрани. Взе радиото и натисна бутона за предаване.

— Какво има, чичо Едуард? — попита раздразнен.

— Ще вечеряме.

Вечеря?

— И предполагам, ще ти трябва време да се измиеш. Джейк погледна небето и най-сетне забеляза колко ниско е слязло слънцето и колко дълги са станали сенките. Погълнат изцяло от търсенето на фосили, той не бе забелязал колко късно е станало.