Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

Джейк беше нов в класа и така и не бе успял да се сприятели с никого, но нямаше нищо против. Животът му бе достатъчно запълнен, за да скучае. Беше твърдо решен да тръгне по стъпките на родителите си, затова трябваше да подготви и тялото си, и ума си, за да постигне своята цел.

Стигна до чина си, взе раницата и видя, че тетрадката му е отворена. Спря за миг, за да погледне отново снимката на родителите си от вътрешната страна на корицата, сетне затвори тетрадката, преметна раницата си през рамо и се насочи към вратата.

Една седмица нямаше да мисли за училище.

И нищо нямаше да е в състояние да обърка плановете му.

Джейк се спусна тичешком по мраморните стълби, озова се под ярките лъчи на пролетното слънце и се отправи към колелото си.

Весел смях привлече вниманието му. Под един разцъфнал кучешки дрян седеше сестра му Кейди. Беше се подпряла на ствола на дървото, облечена в златистожълтата униформа на старша мажоретка. Около нея се бяха скупчили още три момичета, облечени по същия начин, но определено си личеше, че тя е тарторката. Освен това бе приковала вниманието и на половин дузина момчета от по-горните класове, до едно облечени в спортни якета.

Тя се засмя на нещо, което едно от момчетата каза. Отметна глава с добре отработен жест и косите й, един-два нюанса по-светли от тези на Джейк, се спуснаха върху раменете й като водопад от златна коприна. Протегна крак, уж да се разкърши, но Джейк добре знаеше, че целта на упражнението е най-вече да демонстрира дължината на крака и новата сребърна гривна на глезена. Опитваше се да привлече вниманието на капитана на футболния отбор, но той изглеждаше по-заинтригуван от това да се побутва с един от съотборниците си.

За миг, за един съвсем кратък миг, погледът на Кейди регистрира приближаването на Джейк. Той видя очите й да се присвиват предупредително и да очертават забранената територия, в която навлиза.

Джейк понечи да заобиколи групичката. Ускори крачка, подготви се да направи широк полукръг около събралия се елит на „Мидълтън“. Съсредоточил вниманието си изцяло върху това, той не видя Крейг Браск чак докато едва не се сблъска с него.

Крейг Браск протегна рязко огромната си длан, заби я в гърдите на Джейк и сграбчи ризата му.

— Къде си мислиш, че отиваш?

Крейг Браск се извисяваше с едва глава над Джейк, а на тегло беше два пъти колкото него. Рижата му коса бе подстригана съвсем късо, почти като набола четина, а лицето му бе обсипано с толкова много лунички, че изглеждаше така, сякаш се изчервява непрекъснато. Крейг беше навил ръкавите на училищното си яке, за да покаже здравите си, почти маймунски, ръце.

— Остави ме на мира, Браск — предупреди го Джейк.

— Или какво?

Около двамата започнаха да се събират ученици. От тълпата се разнесоха подхилквания.

Когато Крейг се обърна и се ухили на множеството, Джейк протегна ръка, хвана палеца му и го изви. През последните три години бе изучавал не само древни цивилизации. Бе подготвял не само ума, но и тялото си посредством тренировки по таекуондо три пъти седмично.

Крейг изохка и той отпусна хватката си. По-едрото момче отстъпи неуверено назад.

Джейк не искаше свадата да ескалира, затова се обърна и тръгна към колелото си. Само че Крейг се хвърли напред и го хвана за яката, явно не искаше да го пусне просто така.

Джейк почувства как плетената кожена връвчица около врата му се скъсва от дърпането. От тежестта окаченият на нея предмет се плъзна надолу към корема му и спря на мястото, където полото му бе затъкнато в джинсите.

Обзе го гняв, изгарящ и заслепяващ гняв.

Без да се замисля дори за миг, Джейк се обърна и нанесе светкавичен удар с крак в гърдите на Крейг.

Крейг полетя назад и падна по гръб. Опорният крак на Джейк се подхлъзна в тревата и той също падна назад, оголвайки зъби.

Някой извика:

— Кейди, това не е ли брат ти?

Джейк погледна през рамо. Елитът на „Мидълтън“ до последния човек, включително и капитанът на футболния отбор, гледаше към тях.

Ранди Уайт се намръщи и тръгна към тях. Останалите го последваха, включително и сестрата на Джейк.

Когато стигна при тях, Ранди посочи с пръст носа на Крейг:

— Браск, остави хлапето на мира.

Заповедният тон в гласа му не оставяше място за спорове.

Крейг разтри наранените си гърди и се намръщи.

Ранди подаде ръка на Джейк, но той успя сам да се изправи на крака. Не желаеше помощ от никого. Почисти джинсите си отзад. Ранди сви рамене и му обърна гръб, но не и преди да измърмори: