Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

Хенри чу познатото вум-вум в далечината. Към горящия лагер се бяха насочили хеликоптери — военни хеликоптери. Преди да избяга той бе успял да изпрати сигнал за помощ по радиостанцията.

Ех, ако бяха дошли по-рано…

Високият предводител на бандитите пристъпи напред и приклекна на едно коляно.

Хенри се опита да види лицето му, но то оставаше в сянката, извън обсега на факлите. Облечен в дълъг кожен шлифер и нахлупил широкопола шапка, той приличаше повече на призрачна сянка, отколкото на човек от плът и кръв.

Протегна дървен прът със стоманена кука накрая. Хенри знаеше, че непознатият не му предлага помощ, не се опитва да го измъкне от подвижните пясъци. Искаше пакета. Опита се да го скрие под водата, но движенията му бяха прекалено бавни. Мъжът протегна пръта и издърпа пакета от пръстите му.

Хенри се пресегна да го сграбчи, но вече не можеше да го достигне.

Предводителят на бандитите се изправи. Подхвърли ловко пакета, който се приземи в разтворената му длан. Хенри зърна за миг костеливите му пръсти, които завършваха с дълги, заострени нокти. Като на граблива птица.

Мъжът захвърли пръта и се накани да си тръгне.

— Благодаря ви, доктор Бетел — изрече той с дрезгав шепот с необичаен акцент. — Оказахте се изключително полезен.

Със сетни усилия Хенри задържа врата си изправен. Устните му се показаха и изплю водата от устата си.

— Никога няма да го получиш! — приглушените му думи бяха последвани от горчив смях на задоволство.

Водачът на бандитите се обърна рязко. Очите му проблеснаха в сянката, която хвърляше периферията на шапката му. Светеха ярко в заобикалящия ги мрак, видът им бе зловещ и неестествен.

Те се присвиха и се взряха в Хенри, който потъваше под повърхността на блатото. Водата сякаш стана още по-студена от погледа на мъжа.

Главата на Хенри започна да се покрива, но той отвърна безмълвно на най-мрачните подозрения на водача на бандитите. Закъсня.

Чу вика на главатаря. Представи си как мъжът разкъсва пакета, който бе пазил толкова самоотвержено. Знаеше какво ще намери в него — изсъхнали палмови листа, прегънати и вързани с канап.

Хенри потъваше във водата, но въпреки това чу гневния вик на предводителя на бандитите. Мъжът най-сетне бе осъзнал, че тук, в сянката на Планината на костите, нищо не е такова, каквото изглежда.

Нито бандитите, нито планината…, нито дори пакетът, овързан с канап.

Всичко бе измама.

Целта на бягството на Хенри бе да отведе преследвачите си по лъжлива следа, да ги отдалечи от верния път. Макар съзнанието му да потъваше в мрак, докато самият той се отпускаше в последната и вечна прегръдка на джунглата, на устните му се появи усмивка.

Тайната бе на сигурно място, запътила се там, където й беше мястото.

За да остане скрита, докато е необходимо.

Никой не обърна внимание на дребничкото момче, което изкачи двете стъпала пред входа на пощата в Белиз Сити. В ръцете си държеше пакет, завързан с канап. Зад него ярко блестеше океанът. Момчето и дядо му, индианци от племе, произлизащо от маите, бяха пътували цял месец, докато стигнат крайбрежието. Бяха се придвижвали внимателно, предпазливо, през цялото време бяха нащрек.

Дядото познаваше всички стари пътеки, използвани от древния му народ, дори най-тайните от тях. По време на дългия преход бе предал на момчето голяма част от своите знания — как да облекчи зъбобол с помощта на сок от дървото чикле , как да запали огън с кремък и прахан, как да се промъква в джунглата така, че никой да не го чуе.

Най-важният урок обаче бе останал неизречен.

Как да изпълниш даденото обещание.

Момчето повдигна пакета към гишето. Копнееше да надзърне в него, но обещанието си беше обещание. Вместо това се взря в адреса, изписан върху кафявата опаковъчна хартия. Произнесе го на глас.

Норт Хемпшир… Кънектикът…

Представи си дългия път, който пакетът щеше да измине. Искаше му се да го придружи, да отлети до някоя екзотична страна.

Момчето проследи с пръст името, изписано на най-горния ред: Джейкъб Бартоломю Ренсъм.

Толкова много имена за един човек. Детето поклати глава и плъзна пакета през отвора. Той падна тежко на другия плот.

След като изпълни даденото обещание, се обърна и се насочи към изхода. „Джейкъб Бартоломю Ренсъм“ прошепна то, докато слизаше по стъпалата пред пощата.

След като има толкова много имена, трябва да е някой важен човек.

Може би принц или поне благородник.