Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

— Джейк! Какво правиш с това?

Тя нямаше представа, че брат й е взел със себе си в Лондон дневниците на родителите им.

Всъщност никой не знаеше.

Джейк изобщо не обърна внимание на сестра си, а продължи да прелиства скицника, докато най-накрая откри нужната страница. Сравни рисунката на пирамидата с оригинала. Огледа внимателно прецизните линии, които майка му бе направила с молива, корекциите, нанесени с гума, бележките, изписани с дребен почерк в полетата. Това бяха частици от майка му. А това тук бе нейното вдъхновение.

Сълзи замъглиха очите на Джейк, ръката му затрепери.

Кейди грабна скицника от ръката му, преди да го е изпуснал на земята.

— Защо си го донесъл тук? — извика тя. — Можеше да го изгубиш или някой да го открадне!

— Пак нямаше да ти пука! — отвърна Джейк и пристъпи към пирамидата.

Тя застана до него и го сграбчи на лакътя:

— Какво искаш да кажеш?

Джейк освободи рязко ръката си и я погледна:

— Ти дори не искаше да идваш тук! — Джейк осъзна, че говори със сподавен от сълзи глас и това го ядоса още повече. — Единствената причина да дойдеш, е за да позираш пред глупавите фотоапарати!

Лицето на Кейди почервеня от гняв:

— Нямаш представа…

Джейк протегна ръка и измъкна скицника от ръцете й.

— И какво ако бях изгубил скицника на мама? Ти не си го поглеждала от години!

Кейди се опита да му го вземе, но той отстъпи назад и скицникът се оказа извън обсега й.

Джейк заобиколи от далечната страна на пирамидата:

— Не те ли е грижа за мама и татко?

Кейди не помръдна от мястото си. Рамената й се разтресоха, а лицето й доби пурпурен цвят.

— Разбира се, че ме е грижа! — извика тя и посочи залата с ръка. — Но смяташ ли, че всичко това ще върне мама и тате?

Неподправената болка в гласа й накара Джейк да замълчи. Никога не бе чувал този тон. Това го изплаши.

Тя продължи:

— Всичко това! Скицникът на мама, тези съкровища… боли ме дори само като ги гледам… самото им присъствие ми причинява болка и нищо друго. — Обърна гръб на пирамидата. — Защо тогава да ги гледам? Каква е ползата?

Джейк я гледаше с широко отворени очи.

Тя поклати глава.

— Не мога да понасям това! Не мога да понасям дори теб!

— Какво ми има? — попита Джейк, очевидно засегнат.

Тя се обърна рязко към него:

— Защо не си подстрижеш косата като всички останали?

Объркан, Джейк отметна перчема, който падаше пред очите му.

— Толкова много приличаш на татко, че не мога да те гледам!

Той си спомни предишните й думи: Всичко това ми причинява болка и нищо друго!

Тя подсмръкна и му обърна гръб.

— Понякога… понякога ми се иска… ти никога…

Изведнъж ярка светлина обля залата, придружена от оглушителен гръм. Подът се разтресе под краката им, а от двора се разнесоха уплашени викове. Джейк и Кейди се обърнаха натам и пристъпиха по-близо един до друг. Лампите над главите им премигнаха и угаснаха.

Мрак погълна залата.

— Какво става? — прошепна Кейди в тъмнината.

Джейк започна да гадае:

— Светкавица. Сигурно гръм е ударил музея.

Когато очите им привикнаха с внезапно настъпилия мрак, Джейк забеляза приглушено сияние зад тях. Обърна се и извика от изненада.

— Какво има? — възкликна Кейди.

Джейк потърси ръката й в тъмнината, улови я за лакътя и я завъртя.

— Виж!

Пирамидата бе окъпана в меко огнено сияние със синкав цвят. Пламъците танцуваха в краката на дракона и се спускаха надолу към деветте стъпала. Джейк гледаше с отворена уста. След миг осъзна, че подобно нещо е виждал в музея на науката и техниката.

— Огньовете на свети Елм — изрече той с възхита. — Моряците, плавали някога на ветроходите, са виждали подобни призрачни пламъци около корабните мачти по време на буря.

— Но какво ги предизвиква?

Джейк пристъпи напред.

— Внимавай — предупреди го Кейди, но въпреки това го последва.

Джейк усети как косъмчетата по гърба му настръхват.

— Не се тревожи. Като че ли вече угасва.

Подобно на вълна при отлив, огънят намаля, затрептя и изчезна. Джейк заобиколи пирамидата и забеляза нещо странно.

— Ела да видиш това — каза той и посочи.

Пламъците не бяха изчезнали, а по-скоро бяха пробили кръгла дупка в една от стените на пирамидата. Джейк не успя да сдържи любопитството си и се наведе, за да види по-отблизо. Навитият на руло крайчец на драконовата опашка заобикаляше дупката. Всъщност, това не бе истинска дупка. Приличаше по-скоро на лека вдлъбнатина в златната повърхност — сякаш на това място някога е бил инкрустиран скъпоценен камък, който сега липсваше.