Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

После свърши.

Джейк премигна, опитвайки се да прогони остатъчния ефект от ослепителната светлина, а около него прогърмяха гръмотевици.

Гръмотевици?

Ослепителната светлина бе заменена от най-обикновени светкавици.

Когато зрението му се проясни, Джейк се огледа смаяно около себе си. Кейди се притисна към него, също толкова вцепенена от изненада. Бяха заобиколени от стъклени витрини и пиедестали, с разположени върху тях древни артефакти. На две педи от тях стоеше златната пирамида с нефритения дракон.

Бяха се върнали в Британския музей!

У дома.

Дали всичко това не бе сън?

Джейк продължаваше да държи ръцете на Кейди. Джобният часовник на баща им лежеше в дланите й. На левите си китки и двамата носеха метални гривни.

Преди да успее да осмисли случилото се, прозвуча гръмогласен вик, от който и двамата подскочиха.

— Не!

Джейк се обърна. Някакъв грамаден мъж тичаше към тях. Това беше Морган Дръмонд, телохранителят, осигурен им от корпорацията „Бледсуърт“. Миг преди да изчезнат, Дръмонд също се бе втурнал към тях с викове.

Също както сега.

— Дръпнете се назад! — сгълча ги Дръмонд. Той застана до тях, почеса се по главата, сетне огледа залата, сякаш чувстваше, че нещо не е наред. Миг по-късно спря погледа си върху Джейк и Кейди. Изражението му излъчваше смътно подозрение.

— Какво правехте вие двамата?

Джейк измъкна златния часовник от ръката на сестра си и го показа на Морган. Преди мъжът да успее да го разгледа добре, момчето го прибра в джоба си.

— Проверявахме колко е часът — каза и смушка тайничко Кейди.

Тя се стресна, сетне закима усърдно, тъй като не бе в състояние да произнесе и една дума.

— След като сте видели колко е часът — каза Дръмонд с обичайната нотка на безцеремонност в гласа си, — значи сте наясно, че прекарахте тук достатъчно време. Затъмнението свърши и спонсорите на музея искат да разгледат експозицията.

Джейк погледна към прозореца. Затъмнението? След като то бе свършило току-що, значи тук, в Лондон, не бяха изминали повече от минута или две. А в Пангея бяха прекарали повече от седмица… и се бяха върнали на мястото, където бе започнало всичко.

Бяха пътували в пространството и във времето.

Дръмонд огледа залата, сякаш търсеше нещо. Очите му останаха подозрително присвити, сетне погледна Джейк и Кейди.

— Пипали ли сте нещо тук?

— Разбира се, че не — престори се на обиден Джейк.

Кейди също поклати глава.

— И нищо необикновено не се е случвало?

— Имаше светкавици. И гръмотевици. После осветлението угасна. — Джейк сви рамене. — Но ние не се боим от тъмното.

Джейк запази невъзмутимото си изражение, но изгледа многозначително Дръмонд. Телохранителят им бе заявил, че са дошли в Лондон, за да привлекат вниманието на медиите към изложбата. Дали зад това обаче не се криеше друг мотив? Нещо далеч по-зловещо? Дали шефът на Дръмонд не се бе надявал, че те ще му отворят портала към Пангея? Това ли бе истинската причина да ги доведат тук и да ги оставят сами в музея?

Очите на Дръмонд блеснаха, изпълнени с подозрение, но суматохата около входната врата отвлече вниманието му. Прозвучаха възбудени гласове. В залата влязоха елегантно облечени мъже и жени.

Дръмонд се намръщи при появата им. Гласът му бе изпълнен с разочарование.

— Мисля, че е време да се връщате в хотела. Самолетът ви излита утре рано сутринта.

Джейк погледна Кейди. Той дръпна ръкава си, за да скрие металната гривна. Тя последва примера му и направи същото. Вече й бе казал за символа, който бе видял върху сабята на гракила и за подозренията си относно корпорацията „Бледсуърт“.

Когато Дръмонд се обърна с лице към приближаващите гости, сребрист отблясък привлече вниманието на Джейк към стоманената игла на вратовръзката му. Миниатюрният грифон, протегнал напред хищните си нокти, бе символът на „Бледсуърт Индъстриз“. Както и на Калверум Рекс, Краля на черепите.

Дръмонд се обърна отново към тях. Друг, по-малък отблясък, отново привлече вниманието на Джейк към стоманената игла. Със сигурност щеше да го пропусне, ако точно в този момент не гледаше към нея. Окото на грифона проблесна, сякаш в него гореше тъмен пламък. Джейк го бе забелязал, още докато прекосяваха Лондон с лимузината. Но тогава бе решил, че това е миниатюрен черен диамант.

Сега обаче знаеше истината.

Разпозна камъка, от който бе изработено черното око. Беше миниатюрно късче кръвен камък, кристалът, създаден от черната алхимия на Калверум Рекс.