Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

Най-новият член на съвета на старейшините се изправи на крака с помощта на своя жезъл. Бронзовите гривни, украсили дървения жезъл, затанцуваха на светлината на лампите, а висулките им запяха като камбанки. Старейшината на ур кимна на петимата, застанали в подножието на банките.

Зад Джейк и Кейди се бяха наредели Марика, Пиндор и Ба’чук. Стояха сковано, облечени в най-хубавите си дрехи. Джейк и Кейди бяха в костюмите си за сафари, изпрани и изгладени. Бяха се облекли толкова официално, колкото можеха, предвид обстоятелствата. Никой от тях не знаеше какво да очаква.

Старейшината от племето ур — името му бе Ме’рук — стана от мястото си и слезе бавно при петимата. Възрастният неандерталец бе първият представител на своето племе, удостоен с титлата магистър и с място в съвета на старейшините. Високият пост бе отплата за участието на ур в спасяването на Калипсос и признание, което жителите на града отдавна дължаха на това племе. Гражданите на Калипсос не можеха повече да се преструват, че не забелязват съществуването на ур и обратното. Не и ако искаха да оцелеят. Калверум Рекс щеше да ги нападне отново и когато това се случеше, цялата долина трябваше да бъде обединена.

Ме’рук махна на петимата да се строят в редица. След миг на суматоха, старейшината започна от противоположния на Джейк край. Протегна ръка, хвана лявата китка на Пиндор и запретна ръкава на тогата му. Вдигна високо гривна от сребрист метал, така че всички да я видят.

— Този метал дойде от нощното небе и падна на тази земя сред ослепителни пламъци — занарежда старейшината ур. — Той притежава рядка и мощна алхимия, алхимията на обвързването . Той ще ви обедини в едно.

Ме’рук пристъпи напред и щракна гривната около китката на Пиндор, сетне продължи по редицата. Застана пред Ба’чук и сложи на китката на малкия неандерталец друга гривна.

Марика бе застанала до Джейк. Тя наблюдаваше как Ме’рук поставя третата гривна на лявата китка на Кейди. Гривните изглеждаха абсолютно еднакви. Миг по-късно самата тя се сдоби със собствена гривна, която завъртя около китката си.

— Трябва да е направена от магнетит — прошепна.

Някога тази дума е означавала и магнит . Джейк също предположи, че гривните са изработени от магнетит, който притежаваше естествени магнитни свойства.

Той протегна ръка и нави ръкава си. Ме’рук извади петата гривна. Тя бе откопчана и двете й половини висяха на миниатюрните панти. Старейшината се наведе и я закопча около китката на Джейк.

— Обвързването е приключено — заяви Ме’рук. — Сега всички сте едно.

Джейк огледа гривната. Завъртя я около китката си и се намръщи. Не успя да открие нито пантички, нито дори спойка или следа от мястото, където се бяха съединили двете половини. Повърхността на гривната бе идеално гладка, сякаш бе изкована направо върху ръката му. Огледа я по-отблизо. Не откри нищо, което да нарушава идеално гладката повърхност, но забеляза нещо друго. По външната й окръжност бяха изписани непознати букви. Разпозна символите. Това беше същият език, на който бяха изписани надписите в пирамидата.

Озадачен, Джейк свали ръката си и вдигна поглед. Ме’рук стоеше пред него и на устните му играеше едва забележима усмивка. Съсухреният старейшина се приближи и прошепна в ухото му:

— За да откриеш истината, трябва да престанеш да живееш в краткото време.

След като изрече тези загадъчни думи, той се изправи и се върна, топуркайки със своя жезъл, на мястото си на пейката.

Докато петимата очакваха какво друго ще последва, Джейк огледа своите приятели. Всичките носеха еднакви гривни. Сега всички сте едно , бе казал Ме’рук.

А какво означаваха последните му думи, онези, които бе прошепнал в ухото му?_ За да откриеш истината, трябва да престанеш да живееш в краткото време._

Думата взе Тиберий.

— Имате ли други желания, преди да закрием това заседание?

Въпросът бе отправен към останалите старейшини, но Джейк пристъпи напред и вдигна ръка. Думите на Ме’рук продължаваха да отекват в главата му. Особено думата време. Тя му напомняше за златния часовник на баща му в джоба. И за мястото, на което го бе намерил — между колелата на огромния маянски календар, който бавно отброяваше дните.

Всички загадки на това място, се свеждаха до едно-единствено нещо.

Времето.

Тиберий кимна.

— Желаеш ли да вземеш думата, Джейкъб Ренсъм?

— Бих искал да помоля за услуга. Ако е възможно.