Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

Джейк отказа да си припише цялата заслуга.

— Мари ми даде идеята. А и вие ми казахте нещо.

Балам повдигна вежда.

Джейк му обясни и дори цитира първия урок на магистъра:

— Слънцето е в основата на цялата алхимия.

Балам се засмя.

— Значи все пак някой слуша какво говоря. Във всеки случай, планът ти е гениален. — Възрастният мъж разроши косата на момчето. Това беше бащински жест, който стопли сърцето на Джейк.

— Предполагам — продължи Балам, — че нямате търпение да отидем и в другата зала, която се намира по-долу.

— Да. А може ли ние с Кейди да отидем там сами?

Джейк искаше двамата със сестра си да останат сами, докато оглеждат помещението. Ако възникнеха някакви въпроси, винаги можеха да се върнат и да ги зададат.

Магистърът не възрази и ги подкани да тръгват.

— И без друго имам достатъчно работа тук. Когато приключите, върнете се пак.

Джейк едва се сдържа да не се затича по коридора. Поведе Кейди към отвора в другия край на залата и надолу по спираловидната стълба. Кръглата зала с маянския календар изглеждаше по същия начин и когато я бе напуснал миналия път. На пода лежаха двете големи зъбни колела, озарени от светлината на лампата.

Кейди отново ахна, но този път поради съвсем друга причина.

— Толкова много злато! Сигурно струва цяло състояние!

— Не сме дошли за това — каза ѝ Джейк.

Тя го погледна.

— Знам, но това не означава, че не мога да гледам.

— Не пипай нищо!

Джейк влезе във вътрешността на залата. Искаше да огледа всичко отново, но този път по-бавно, по-методично. Баща му често го бе предупреждавал да обръща внимание на детайлите. Дълг на всички учени е, когато се изправят пред някоя от загадките на живота, да бъдат изключително прилежни и усърдни.

Джейк извади джобния часовник.

Ето една загадка, която трябваше да разбули.

— Къде намери часовника на татко? — попита го Кейди.

Той посочи вътрешното колело.

— Лежеше на пода, ей там.

— Просто си лежеше?

— Да, не ти ли казах?

Кейди протегна ръка.

— Дай да го видя.

Джейк се поколеба. Не се бе разделял с часовника нито за миг. Не искаше да го изпуска от поглед. Но пък Кейди не бе имала възможност да го разгледа както трябва.

Неохотно постави часовника в ръката й.

— Внимавай! — предупреди я той.

Тя отново извъртя очи и му обърна гръб. Отдалечи се от него и започна да разглежда залата сама.

Джейк насочи вниманието си върху стените, покрити с неизвестната писменост. Част от отговорите, които търсеше, сигурно се криеха в този непознат език. Беше попитал Балам, но никой в Калипсос не бе в състояние да го разчете.

Погледът на Джейк пробяга върху буквите, после се спря на барелефа върху стената, на който бяха изобразени трите карти. Нещо в тези карти…

Огледа ги внимателно, проследи как някога днешните континенти са били съединени — подобно на парченца от гигантски пъзел — в една огромна земна маса, наречена Пангея. Какво толкова имаше в тези карти, че не можеше да откъсне очи от тях?

Едва сега Джейк забеляза надписа под картите.

Предишния път бе толкова шокиран от откритието, че това е Пангея, че не бе обърнал внимание на изписаната отдолу дума. В края на краищата, това бе още една дума, изписана с онези странни букви.

Тя не му говореше нищо. Отново насочи вниманието си към кръглите карти. Погледът му се местеше напред-назад по тях. Седемте континента образуваха един суперконтинент. И все пак мисълта за необикновените символи не го напускаше. Те като че ли мержелееха в крайчеца на окото му. Само осем букви. Осем парченца от пъзела. Джейк отново погледна събраните в едно континента на Пангея, сетне буквите.

Ами ако…?

Представи си буквите наредени по-плътно една до друга.

Като че ли започна да се образува някаква дума. Нещо му изглеждаше познато. Мистерията накара мозъка му да заработи на по-високи обороти.

Джейк бръкна в джоба си и извади скицника на майка си. Откъсна една празна страница и измъкна молива, който държеше пъхнат между спиралите на скицника. Притисна листа към стената и започна да движи молива по повърхността му, така че да получи отпечатък на буквите.

Сега вече разполагаше с копие от надписа, нанесен върху хартията. Приклекна и нагъна листа като акордеон, така че буквите да могат да се залепят една за друга. Също като континентите, които образуваха Пангея.

Започна да приближава буквите изключително внимателно, докато те не образуваха една дума. Джейк погледна резултата.