Джек Чалкер - Лилит - Змия в тревата

— Ще бъда откровен — уморено промълви Крийгън. — Имах и резервен план. Уордъновите клетки са бързи, но не чак толкова. Ако всичко друго удареше на камък, моята орбитална станция щеше да изстреля ракета с нулева бомба право към Зийс Щяхме да се разхвърчим на атоми заедно с магьосничките. Ето колко сериозна беше според мен опасността!

Май отговори предварително и на останалите ми въпроси, освен на един.

— Ами тези истории с отец Бронц? Едва ли си ги съчинил само заради мен.

— Бях отец Бронц повече от десет години. Така ми беше най-лесно да обикалям, без да се набивам в очи. — Той помълча. — Разбира се, сега ще трябва да направя някои промени във външността си и да измисля друго прикритие. Жалко. Старото момче вършеше и добрини. Вече обмислях дали да не докарам на планетата малко истински свещеници.

Реших да не задълбавам в тази деликатна тема и го попитах за най-важното.

— А какво ще стане сега с мен?

— Вече си се уредил чудесно — увери ме Владетелят. — Остани тук като магистър и след време или ще надживееш сегашния рицар, или ще си избереш някой слабак, за да започнеш от неговото имение. Един ден ще бъдеш поне херцог, може би дори Владетел. Казах ти го и преди. На мен ми трябваха седемнадесет години.

— Ще подобря постижението ти — натъртих, без изобщо да се шегувам.

Острият му поглед се впи в мен.

— Сигурно и това ти е по силите.

Скоро след това вечерята свърши, защото Крийгън спомена, че искал рано сутринта да се качи в совалката.

— Чака ме малко работа с другите Владетели — обясни сдържано.

За мое учудване и господарят Тийл имаше какво да ми предложи.

— Ще се радвам, ако останеш при нас. Тремон, вече съм старец. Би могъл веднага да ме премахнеш, както възнамеряваше отначало. Но мнозина сред магистрите, особено Артур, също притежават предостатъчно сила и току-виж ме победиш, само за да те повали някой от тях, просто защото не ти достига опит. Може и Рогнивал да те изненада, тя с удоволствие ще замени островчето си със Зийс. Но ако поживееш тук две-три години, докато се научиш да използваш докрай силата си, ако създадеш връзки и станеш по-обигран политик, ще те издигнат за рицар с бурни овации. Ти си най-подходящият. Артур е чудесен войник, обаче изобщо не го бива в управлението. И другите са като него. Или дарбата им е слабичка, или пък са лишени от амбиции. Ти решаваш, разбира се, но трябва да ти кажа, че ми направи добро впечатление.

Рекох му, че ще помисля, но вече знаех какъв отговор ще дам. Естествено щях да остана, защото това бе най-прекият път за мен, а и заради Тай. Тя никога не би простила на мнозина от местните големци, но сама твърдеше, че се чувства част от Зийс.

Накрая потърсих и доктор Пон. Дребният кучи син не ми беше станал по-симпатичен и щеше да е сред първите изгонени оттук при управлението на рицаря Тремон, ала сега имах нужда от услугите му.

Уговорихме се за следобеда на другия ден. Обеща да ми направи малка операцийка, както това се вършеше на Лилит. Е, мой близнако и съпернико някъде из небесата, прав си — провалих се позорно. Изиграха ме като детенце. Не научих нищичко за скъпите на сърцето ти пришълци, а Марек Крийгън, проклета да е черната му душа, си остана пръв сред Владетелите на Диаманта. Но от мен толкова. Направих каквото можах и повече не изгарям от желание да работя за вас. Да ти го набутам, Конфедерацийо! Може би, ако някога стана Владетел на Лилит, аз също няма да харесам чуждата раса. А може и да си допаднем. Вече сам ще решавам какви сведения да ви пращам и дали изобщо да си правя труда, сам и единствено според собствените си интереси.

Кал Тремон си подава оставката, без никакво уважение.

Жегата и влагата ни задушаваха. Току-що бяхме изтърпели поредната противна буричка и плътните облаци тегнеха ниско над главите ни. Въпреки това совалката кацна точно по график… явно никой не би рискувал да ядоса Владетеля Марек Крийгън.

Почти цялата нощ се опитвах да укротя Тай. „Мразя този гадняр!“, повтаряше тя до втръсване. В известен смисъл и любимата ми бе загубила не по-малко от мен, а върху представите й за света падна твърде мрачна сянка. Каквото и отвращение да изпитваше към Сумико О’Хигинс, тя не можеше да прости на човека, който я бе натикал в ръцете на доктор Пон, подлагайки я на непоносими унижения, за да постигне собствените си цели. Имаше по-голямо право да се чувства изнасилена от Марек Крийгън, отколкото ако я бе нападнал физически. Много време щеше да мине, преди да измие това петно от душата си.