Джек Чалкер - Харон - Дракон на прага

Събеседникът му поклати глава.

— Разбирам накъде водите разговора, но съм длъжен да ви напомня току-що казаното от самия вас за бившите агенти. Освен това, дори да ме натикате там насила, ще бъда един-единствен човек на някой от световете.

Крега отново се ухили.

— Не, не е каквото си мислите. Сам знаете, че сте изключително способен детектив. Разровихте неща, до които друг не би и припарил. Надхитрихте най-сложните компютри и няколко безспорно талантливи престъпници, колкото и да сте млад. Всъщност вие сте най-младият човек с ранг на инспектор в Конфедерацията. Сега предстои да решим едновременно два различни проблема. Единият е да идентифицираме враждебната чужда раса и да я проследим до базите й. Да разберем кои са те, къде са и какви са намеренията им. Може вече и да е късно, но ще действаме така, като че имаме достатъчно време. И вторият проблем — трябва да унищожим техния източник на информация, тоест Четиримата владетели. Вие какъв подход бихте избрал?

Младият мъж се усмихна замислено и някак горчиво.

— Ще платя на Владетелите повече, отколкото им дават нашествениците. Ще ги накарам да работят за нас.

— Невъзможно. Вече обмислихме това. Не, такава сделка е немислима. Просто нямаме козове в играта.

— Значи се нуждаете от доста способен човек на всеки от световете, който ще търси следи, водещи към пришълците. Би трябвало да използват някакви преки контакти — нали им е необходима информация, за да програмират и изпращат малките си играчки като засукания робот например… Един агент винаги може да се превърне в изменник, но ако е доброволец, няма да търси отмъщение и няма как да не се чувства по-близък с човечеството, отколкото с каквато и да е чужда раса.

— Съгласен съм. Ще трябва да намерим най-подходящите за всяка планета. Да могат да оцелеят и дори да преуспеят в местните условия, и в същото време да съберат достатъчно сведения, без да бъдат заловени. Но как можем да спечелим малко ценно време?

Инспекторът отново си позволи тънка усмивчица.

— Просто е. Поне е лесно да се каже, въпреки че сигурно е почти невъзможно за изпълнение. Ще убиете Четиримата владетели. Разбира се, други ще заемат местата им, но междувременно ще спечелите месеци, дори години.

— И над това мислихме — кимна Крега. — Дори вкарахме проблема в компютрите. Нужен ни беше майстор в разследванията, готов доброволно да се заеме със задачата и имащ квалификация на професионален убиец. И то не един, а четирима плюс координатор, защото всички ще работят едновременно и очевидно нито ще имат начин, нито повод да поддържат връзка помежду си. Естествено ще се застраховаме с резервни кандидати, които да изпратим, ако нещо се случи на първите. След като зададохме необходимите качества и задължителни изисквания, изскочихте вие.

Другият нерадостно поклати глава.

— Готов бях да се обзаложа. Аз и кой още?

— Никой. Само вие.

Беше труден и сложен проект… и най-строго пазената тайна на Конфедерацията. Наричаха го „процеса на Мертън“ по името на откривателката му и той наистина даваше възможност за прехвърляне на личността в друго тяло. Е, все още разходът на материал си оставаше твърде голям. „Присаденото“ съзнание не само заличаваше напълно предишното, но и успяваше да се приспособи към новия си мозък само в един от трийсетина случаи. Останалите умираха, и то в адски мъки. Конфедерацията обаче имаше подръка предостатъчно никому ненужни отрепки. Отначало всичко бе замислено просто като начин властниците да си осигурят лично безсмъртие, а също и да запазят най-творческите умове на цивилизацията. Сега на процеса му предстоеше доста по-сериозно изпитание.

Подбраха обект по много строги критерии и записаха, дигитализираха, раздробиха и съхраниха личността му в машините, за да създадат четирима негови двойници в твърде различни тела. Оригиналът щеше да се намира в космоса, извън сферата на микроба, затворен в специалния си модул и винаги със своя компютърен партньор. Микроскопични органични предаватели в мозъка на двойниците щяха да излъчват всичко видяно, чуто и свършено от тях. Изкуственият интелект трябваше да обработи суровата информация и да я вложи в съзнанието на супердетектива, за да се превърне тя в отчет за работата му. Накрая щеше да настъпи моментът за безпристрастен анализ на данните, събрани от пратениците по четирите планети на Диаманта.

Младият мъж се поколеба за миг.

— Ами ако все пак откажа? Нека се изразя по друг начин — ако се съглася, а моите… така наречени двойници откажат да ви сътрудничат, щом стъпят на планетите?