Джек Чалкер - Харон - Дракон на прага

Според най-разпространената теория заминалите за другите три планети групи бяха пренесли и микроба. Разбира се, там условията се различаваха много. Дребосъкът не можеше да ги промени, за да ги превърне в подобия на Лилит, ала способността му за самосъхранение надминаваше всичко познато дотогава. На Медуза например видоизмени организма на своите носители — хора, животни и растения. Така оцеля заедно с тях. На Цербер и Харон пък постигна ново равновесие с носителите, което имаше доста интересни странични последици.

Започнаха упорито търсене на лек срещу микроба, провалило се безславно. Малките досадничета така обсебваха биохимията на всеки организъм, че заразилият се веднъж вече не можеше да живее без тях, а те пък имаха нужда от нещо, което никой не успя да определи точно. Попаднеха ли извън Диаманта, загиваха. Заедно с тях умираше и заразеният.

Жителите на четирите планети можеха да се местят от свят на свят, но не и да напуснат звездната система. Имаха възможност да живеят, работят и строят в Диаманта на Уордън, само че щом попаднеха там, оставаха завинаги.

Ето го идеалния затвор за гениални престъпници!

Първи бяха учените, последва ги криминалният елит. За около два века огромното мнозинство от жителите на Диаманта вече беше родено и израснало в самия него. Но престъпниците си оставаха господари. Ненавиждаха Конфедерацията заради вечното заточение, на което ги бе обрекла, а и носейки микроба на Уордън в телата си, те вече не се смятаха за част от човечеството. Не изпитваха нито вярност, нито обич към цивилизованите светове, макар че великолепно умееха да се възползват от междузвездните връзки, за да не губят влияние както над своите криминални империи, тъй и върху самата Конфедерация. Бързо разбраха, че непреодолимата преграда възпира и двете страни — те не можеха да се махнат, но пък и Конфедерацията не смееше да припари на планетите. Престъпните господари на четирите свята не само държаха в ръцете си съдбата на всеки тук; ако внедряха сред тях агент, той също споделяше съдбата на изгнаниците.

Такива агенти проумяваха незабавно кому трябва да служат, за да си осигурят благоденствие в новия си — и вече единствен — дом.

А още незаловените престъпници извън Диаманта знаеха, че планетите (без Лилит, разбира се) представляват идеални скривалища за награбеното. Там човек можеше да изложи Джокондата пред очите на всички и никой не би посмял да я пипне. В същото време картината се състоеше от естествено платно и пигменти, беше неодушевена, затова не можеше да „умре“, ако някой ден крадецът си я поиска и я отнесе далеч от жизнената сфера на микробите. Ченгетата обаче нямаше как да се докопат до подобни веществени доказателства.

Затова Диамантът стана най-сигурният сейф. Голяма част от богатството и почти всички тайни на огромната междузвездна империя минаваха по едно или друго време през тази планетна система. И Владетелите на Диаманта ставаха все по-незаменими, все по-могъщи.

Тези съвършени продукти на криминалната еволюция трупаха невероятно състояние и разполагаха с непредставима власт, простираща се до всяко кътче на Конфедерацията — много по-голяма, отколкото бяха имали преди заточението. Всъщност четиримата господари на Диаманта бяха може би най-могъщите хора в Галактиката.

И ето че една чужда раса — незнайно колко напреднала и с неразгадаеми намерения — откри човечеството, преди то да се натъкне на нея. Започна да го изучава, докато проумя напълно по какви правила живее.

Пришълците виждаха как човечеството се отнася с другите цивилизации и разбираха, че сблъсъкът е неизбежен, но все още не бяха сигурни в победата си. Предпочетоха да се свържат с Четиримата владетели и да сключат с тях изумителна сделка.

Поръчаха им да съсипят човешката цивилизация.

— Тежък проблем — съчувствено отбеляза младежът. — Не разполагате с надеждни хора на планетите и всеки, способен да се справи със задачата, накрая се озовава на противниковата страна. Какво ли изобщо можете да предприемете?

Комодор Крега, началникът на Сигурността в Конфедерацията, се ухили.

— Виждам, че ситуацията ви е ясна. Разбира се, ние имаме свои хора там. Но на никого не можем да разчитаме напълно и който и да е сред тях би ви прерязал гърлото на секундата, ако реши, че така му е по-изгодно. Все пак използваме различни примамки — някакви дребни услуги или пък изнудване срещу онези, чиито близки са в Конфедерацията. Намираме с какво да ги притиснем. Не е голямо предимство, защото Четиримата владетели действат безжалостно срещу постъпки, които според тях дори само намирисват на измяна. Единствената добра страна е, че планетите са открити сравнително неотдавна и все още не са гъсто населени. Над нито една не е установен тоталитарен контрол, а системите на господство и потисничество са съвсем различни за всяка от тях.