Джек Чалкер - Харон - Дракон на прага

Точно това даваше на Конфедерацията някакво предимство. Четиримата владетели и техните светове не можеха да си позволят съвършени технологии, внесени отвън. Правеха каквото успееха от суровини, които намираха по планетите и астероидите в самата система, защото микробът ги приемаше за „естествени“. А тежките метали бяха оскъдни по тукашните планети. Извличаха ги най-вече от спътниците на газовия гигант Момрат. Затова, макар в Диаманта да живееха мнозина специалисти, които лесно биха построили междузвезден кораб, просто нямаше с какво да го направят.

И все пак…

Невъзможно беше нещото на екрана да е живо, поне не в смисъла, който един биолог влага в думата „живот“. И отгоре на всичко не се вписваше в условията на Диаманта. Вярно, четирите обитаеми свята бяха съвсем различни, но животът там бе разбираем, логичен, съществуващ изцяло на въглеродна основа. По други светове, известни на Конфедерацията, се срещаха несравнимо по-екзотични създания.

Само че никъде нямаше и помен от дори най-бледо подобие на микроба. Изглежда тук също не му беше родното място. Нямаше предшественици, нямаше сродни организми, изобщо — никаква причина да се появи!

— Защо не е бил открит в пробите, взети първоначално с управлявани от разстояние сонди?

— Уредите не са били предназначени за откриването на такова явление — обясни компютърът. — Трябва да заложиш в тях съответната програма, за да получиш желаните от теб данни.

— Ама че тъпотия — промърмори младият мъж. — Нали изследователските експедиции уж откриват именно новите, непознати заплахи?

— Щом не си задал въпрос, едва ли е уместно да очакваш отговор — философски отбеляза машината. — С друга думи, никой не може да предвиди всичко. Но защо изведнъж проявяваш такъв интерес към стари данни? Нали не си въобразяваш, че нашествениците са самите микроби на Уордън?

— О, не! Дори и в цялата си съвкупност тези нищожни петънца няма как да развият съзнание. Само че нещо не се връзва… Все едно ненадейно да намериш айсберг край тропически остров. С никаква логика не можеш го обясни.

— Мнозина изследователи са отбелязвали тази особеност. Някои дори предполагат, че микробът има междузвезден произход. Бил е пренесен в Диаманта от заблуден метеорит и се е приспособил към местните условия. Това е предпочитаната засега хипотеза.

Инспекторът поклати глава.

— Но защо само на Лилит? Пък и… дали само на Лилит? Кое ни кара да сме сигурни , че тъкмо нашите хора са го разнесли по останалите три планети?

— Вече не можем да проверим има ли нещо вярно в съмненията ти. И четирите обитаеми свята са заразени.

— Това не прави проблема по-маловажен.

— Нима? Хипотезата за външния произход изглежда най-правдоподобна. Метеоритът е могъл да се пръсне на парчета, които са попаднали на планетите. И какво от това?

— Може би наистина няма значение — промърмори мъжът. — Значи сега разполагаме с информацията от Харон?

— Да.

— Жалко. Вече си мисля, че най-полезни ще ми бъдат данните от Медуза. Започвам да подозирам, че там ще намеря потвърждение за догадките си. Харон едва ли би добавил нещо ново.

— А не се ли опитваш просто да избегнеш още едно неприятно преживяване?

Инспекторът се постара да мисли безпристрастно. Така ли беше? Вярно, боеше се от поредната среща със свое огледално отражение, но себе си ли се опитваше да заблуди или компютъра?

Нагласи по-удобно креслото и се отпусна. Умната машина разположи сензорите по главата му, после вкара в организма необходимите вещества и започна прехвърлянето на информацията.

Отначало мъжът сякаш се рееше в полухипнотично състояние, сетне в ума му пак започнаха да изплуват образи. Само че сега те му се струваха по-ясни от собствените му мисли.

Лекарствата и невралните сонди бяха си свършили работата. Неговата личност и памет избледняха подобно на фон, мястото им зае почти същият човек, но — някак неуловимо различен.

— Заповядвам на агента да докладва.

Компютърът изпрати командата дълбоко в психиката му, която той, човекът, вече не контролираше.

Записващите устройства се включиха.

Мъжът в креслото прокашля. Мънкаше, пъшкаше, изричаше несвързани думи, докато съзнанието му пресяваше и подреждаше данните.

Накрая заговори.

След разговора с Крега и кратката подготовка да уредя делата си (няма да се впускам в подробности), отидох в клиниката на Сигурността. Разбира се, бях ходил там много пъти, без да знам защо точно. В клиниката се занимават почти само с програмиране на информацията, която е нужна на агента да си свърши работата, и с връщането му в нормално състояние след това. Естествено често пъти се налага да излизам извън рамките на закона (предпочитам да казвам тъй, вместо направо да изтърся, че върша незаконни деяния — просто защото нямам никакви престъпни намерения) и повечето сведения са прекалено „горещи“, за да бъдат огласени. С цел да бъдат избегнати ненужни рискове, след изпълнението на деликатната мисия всички агенти минават през изтриването й от паметта.