Роберт Догерти - Зона 51

Крепостта на върха бе построена навремето от цар Ирод, който се бе скрил от страх, че Клеопатра ще го нападне. Римляните я бяха заели в началото на тяхното нашествие в Юдея, но след това Менахем, чичото на Елиазар, си я бе възвърнал. Това бе идеалното място за укритие на Елиазар и хората му.

Известно време след падането на Йерусалим римски войски се появиха в подножието на планината. Забавянето се дължеше на нежеланието на Тит да се занимава с жалки останки от юдейската отбрана, след като градът бе паднал в краката му. В края на краищата Сянката на Аспасия успя да убеди новия управник на Юдея Флавий Силва, че трябва да бъдат разрушени и последните гнезда на съпротива.

По-лесно бе да се каже, отколкото да се направи.

Близо две години Десети легион държа под обсада непристъпната скала с надежда юдеите да привършат запасите си и сами да се предадат. Но сезоните се сменяха, а бунтовниците не показваха никакви признаци на отчаяние.

След като си даде сметка, че изчаквателната тактика е безполезна, Силва реши да пренесе битката на върха. Той даде нареждане да започне градеж на масивна платформа, от която римляните да могат да обстрелват и щурмуват стените на крепостта. Докарани бяха десетки хиляди юдейски роби, за да работят по издигането на платформата.

Когато Донхад и Гуалкмай най-сетне пристигнаха в околностите с един търговски керван, платформата вече бе достигнала горния край на скалата и робите тикаха нагоре по нея поставен на колела таран. Скрити между търговците, Донхад и Гуалкмай наблюдаваха на следващия ден как защитниците обстрелват с копия и стрели нещастните роби, които бяха принудени да тикат нагоре тарана. Иззад укритията си римляните отвръщаха на огъня.

Но този път стълкновението не беше в полза на защитниците, тъй като Флавий разполагаше с неизчерпаем запас от роби, докато мъжете зад крепостните стени нямаше на какво да разчитат. Пустинята под платформата потъмня от тела на мъртви роби.

Гуалкмай наблюдаваше сражението със спокойствието на опитен воин.

— Утре сутринта ще прехвърлят стената — предсказа той, когато таранът най-сетне достигна външната стена. — Освен ако защитниците не решат да направят излаз. А може би римляните разчитат точно на това. И в двата случая тези вътре са обречени.

Вниманието на Донхад бе привлечено от нещо друго. Тя наблюдаваше една малка кула близо до подножието на платформата, пред която се бяха струпали римски офицери.

— Сянката на Аспасия е там — посочи тя с ръка. — Цялото това кръвопролитие е заради Граала. Трябваше да го оставим в Архиварната.

— Аз пък мисля, че кръвопролитие щеше да има и без Граала — отвърна Гуалкмай и потърка замислено брадичка. — Утре трябва да съм между първите, които ще проникнат в крепостта.

— И как смяташ да го направиш?

— Като стана един от тях — той кимна към римския лагер.

За ветеран като Гуалкмай не беше особено трудно да открадне необходимото снаряжение и да се смеси с римляните, промъквайки се към предния отряд, който вече бе заел позиция в началото на платформата. На няколко пъти забеляза Сянката на Аспасия да подава глава от малката кула, където бяха Флавий и другите старши офицери.

Още преди зазоряване първите кохорти се изкатериха на платформата под прикритието на стрелците и прашкарите. Преструвайки се на вестоносец, Гуалкмай успя да се намести в челото. След тях изтеглиха на платформата и няколко тежки катапулта. Предната част на легиона достигна тарана и спря зад него. Войниците приклекнаха и се прикриха зад щитовете. Чуваше се шибане на камшици по гърбовете на юдеите нагоре.

Тежкият таран се залюля напред-назад, робите напрягаха мишци и дърпаха въжетата в ритъма, който им подаваше мъж с камшик. След около минута таранът се блъсна в стената и отскочи назад. Основата на крепостната стена се разтърси. Очевидно надзирателят, който ръководеше операцията, имаше опит от подобни дела, защото продължи в същия дух. Той използва отскока от стената и удвоените усилия на робите, за да придаде допълнителна засилка на тарана. Този път металната глава се вряза с още по-голяма сила в стената и отново отскочи, набирайки инерция. Платформата под краката им се тресеше заплашително.

Но защитниците все още не предприемаха опит за контраатака.

След известно време римските стрелци повече не можеха да държат опънати тетивите на лъковете си и бе дадена заповед да ги отпуснат. Развиха и натегнатите изстрелващи въжета на катапултите, за да не се скъсат. Войниците на платформата започнаха да си шепнат тревожно. Изглежда се питаха какво може да им готвят защитниците на Масада, след като очевидно не възнамеряваха да спрат тарана.