Роберт Догерти - Зона 51

Сянката на Аспасия изтича до наковалнята в средата на двора. Металната й повърхност бе нащърбена от дългите години употреба. Той прибра меча, обгърна с ръце основата на наковалнята и я повдигна. С нечовешки усилия я отмести от каменната й основа и я прекатури встрани. След това свали медальона от шията си и го положи в центъра на плочата. Тя се приплъзна и отдолу се показа тъмен отвор.

Огледа се, за да провери дали няма и други нежелани свидетели, и скочи в отвора. Долу отново пъхна медальона в една цепнатина и плочата се върна на мястото си.

Сянката на Аспасия се спусна по стълбите и продължи нататък през тунела. Познаваше добре този проход, тъй като го бяха прокопали по негово нареждане, а след това собственоръчно бе избил копачите. Стигна до разклонение и свърна към Храма.

Тунелът, който бе избрал, бе изсечен в скалите. Скоро Сянката на Аспасия достигна пределите на Храма, но продължи нататък. Когато наближи стаята, където се пазеха съкровищата на Соломон, той отново извади меча. Отвори тайната врата с медальона и пристъпи в съкровищницата. Знаеше, че уаджетите може да са му устроили засада.

Но в стаята нямаше никого. Върху каменния пиедестал бе положен предмет, покрит с бяла кърпа. Сянката на Аспасия не се подвоуми и за миг. Той прекоси стаята и дръпна покривалото.

Дъхът му секна.

Върху пиедестала имаше отрязана глава. Сянката на Аспасия познаваше това лице. Беше на водача на фанатиците, кръвен враг на друг знатен гражданин — Елиазар бен Яир, човек, когото римляните издирваха.

Как би могъл Елиазар да проникне в това място и да вземе Граала, чудеше се Сянката на Аспасия, докато напускаше съкровищницата. Отговорът дойде от само себе си — проклетият уаджет му бе помогнал.

Сянката на Аспасия знаеше, че има няколко тунела, които водят извън града. Нямаше никакво съмнение, че Елиазар е избрал един от тях и отдавна е напуснал Йерусалим.

Сянката на Аспасия се върна обратно, изкатери се по стълбата и излезе в двора пред къщата на ковача. Затвори каменната плоча и върна наковалнята на мястото й. Сетне спря и се ослуша. От улицата долитаха ужасените писъци на жертвите. Чуваха се дрънкане на оръжие и топуркане на крака откъм градската стена. Битката за Йерусалим бе към своя край.

И по-късно може да се проследи и намери Елиазар, реши Сянката на Аспасия и извади меча. Първо щеше да помогне в проливането на кръвта.

73 г.сл.Хр., Йерусалим

Донхад и Гуалкмай не подозираха, че стоят на същото място, където бе положен тронът на Сянката на Аспасия по време на обсадата на града. Но сега от лагера на римляните не бе останало нищо, освен разровена земя. Същото можеше да се каже и за града на отсрещния склон. Сега там имаше само купчини от камъни, останки от някога величествения Соломонов храм.

— Римляните са също толкова добри в разрушаването, колкото в изграждането — отбеляза Гуалкмай.

— Според последния доклад на местния уаджет Граалът се е намирал в Храма.

— Само че този доклад е от преди петдесет години — поклати глава Гуалкмай. — Изглежда информацията ни е малко старичка.

Цели три години пътуваха от Рим до Юдея заради непредвидена смърт на Донхад при едно пиратско нападение в Средиземно море. Гуалкмай бе прибрал огърлицата й и след като я погреба на един каменист хълм край Егейско море, върна се на кораба в Англия и прехвърли спомените й в следващото тяло.

Наложи се да й разкаже за всичко, което бяха преживели в Рим и за предишното им неудачно пътешествие на юг. Този път заобиколиха Рим и се насочиха право към Юдея, но вече си даваха сметка, че забавянето може да им струва скъпо.

На хълма, където някога се издигаше Йерусалим, сега имаше римски гарнизон, но освен него нищо друго не показваше, че някога тук е имало процъфтяващ град с многохилядно население. Долината бе покрита с човешки кости, оглозгани от лешоядите.

— Как мислиш, дали Граалът все още е под Храма? — попита Гуалкмай.

— Не.

— Защо си толкова сигурна?

— А има ли друга възможност? — Тя посочи разрушения град.

— Сянката на Аспасия — досети се Гуалкмай. — Римляните го знаят като Тацит.

— Сега е с Десети легион при Масада, където обсадил последните фанатици от Йерусалим.

— Нищо чудно и Граалът да е там — замислено рече Гуалкмай.

— Да тръгваме. — Донхад метна раницата на рамо.

Масада е самотна скала в покрайнините по самия край на Юдейската пустиня и долината на Мъртво море, в една част на света, която е почти незаселена. Тя се издига високо над околната местност и до върха й водят само четири пътеки, които са тесни и трудни за изкачване. Защитниците на върха бяха затрупали три от пътеките и бяха заели позиция на четвъртата, известна като Змийския път заради острите завои.