Роберт Догерти - Зона 51

Всички защитници бяха мъртви. Вяха се самоубили преди падането на крепостта.

Флавий стоеше недалеч от него и по изражението на лицето му Сянката на Аспасия осъзна, че макар и по свой начин, юдеите бяха извоювали последна победа над римляните.

Освен това той вече знаеше със сигурност, че Граалът не е тук. Никога нямаше да постъпят така, ако го пазеха. Интересното бе, че двамата странници и Вампир също бяха решили, че ще го намерят зад стените на крепостта.

Въпросът беше у кого е?

Йосиф Ариматейски бе уморен. Уморен до смърт. Пътуваше вече две години. Но ето че най-сетне дъното на малкия кораб остърга брега до крайната цел. Островът, където се намираше щабът на уаджетите . Един от моряците, на които бе платил да го прекарат през канала, му помогна да слезе.

Йосиф преметна през рамо захабена кожена чанта, която прикрепяше с ръка. Само на двеста метра по-нататък по брега имаше рибарско селце, откъдето вече бързаха неколцина любопитни жители.

Йосиф изчака да се приближат и им показа една златна монета.

— Можете ли да ме отведете в Авалон?

521 г.сл.Хр., Авалон

Половин дузина трепкащи свещи озаряваха помещението и го изпълваха с миризмата на разтопен восък. Човекът, който седеше до масата, бе загърнал мършавите си рамене с одеяло. Беше едва трийсетгодишен, но животът в подземията бе оставил неумолим отпечатък върху тялото и лицето му. По скулите му премина нервен тик, докато прелистваше с разтреперани ръце книжата, разпилени на дървената маса пред него.

Четенето бе основното му занимание. Покрай стените на пещерата бяха подредени рафтове, натъпкани с документи — от папирусови свитъци до разръфани тефтери. Доклади от различни краища на света, изписани на всевъзможни езици, които мъжът познаваше добре.

Името му беше Мерлин. Беше прекарал детството си в едно мочурище недалеч оттук само с майка си. Един ден, когато бе на дванайсет, в колибата се появи баща му, когото не бе виждал досега. Той отведе Мерлин със себе си в една пещера и му каза, че ще бъде новият Наблюдател на Авалон, една особено важна служба.

Мерлин не беше впечатлен нито от баща си, нито от службата.

Докато не откри стаята с книжата.

Баща му бе умрял по-малко от година след като го доведе в Авалон. Мерлин го погреба на един от склоновете на хълма, където бяха подредени гробовете на предишните Наблюдатели. Вече знаеше, че един ден и неговият гроб ще се нареди до техните.

Мерлин прегледа отново документа, изписан със старорунически знаци. В него се разказваше за Първата сбирка и за решението да се наблюдават аирлианците и техните слуги. Бяха изминали много години, откакто последният доклад на Наблюдател бе достигнал до Авалон — много преди времето на Мерлин и дори на баща му.

Докато четеше за Атлантида, Мерлин само клатеше глава от почуда. Не можеше да си представи онзи великолепен град и живота в него. В Англия малцина надживяваха трийсетте, гладът и болестите бяха повсеместни. Закони нямаше, животът на селяците бе ограничен в пределите на техните малки селца и нивички. Мерлин започваше да си мисли, че човечеството няма никаква полза от това „наблюдение“. Изглежда дори римляните бяха създали по-добър свят от този, в който живееха неговите сънародници. От време на време някъде из острова се появяваше силен владетел, който успяваше да обедини поданиците си и да им осигури известен просперитет, но след смъртта му колелото се завърташе обратно.

Мерлин плъзна изцапания си с мастило пръст по редовете и беззвучно замърда с устни. Граалът! Беше чел за него в множество ръкописи. Чудодейна реликва, която предлага вечен живот. Оставена тук, в Авалон. Неведнъж го бе държал в ръцете си. Но според доклада на Йосиф Ариматейски, който го бе донесъл в Авалон преди много години, Граалът не може да бъде използван без два специални камъка, които обаче изчезнали безследно.

А не биваше да забравя и меча. Мерлин минаваше всеки ден покрай него, когато пресичаше кристалната пещера. Още една великолепна реликва. Баща му се бе постарал да му втълпи, че не бива да го докосва при никакви обстоятелства. Но така и не му бе обяснил причината. В меча се крие огромна сила, все това повтаряше постоянно. Мерлин се бе досетил, че дори баща му не знае за каква сила става въпрос. Все пак старецът му бе обяснил, че тази сила може да се съсредоточи само в ръцете на един човек, също както мечът е оръжие за един.

Мерлин прелисти книжата пред себе си, докато стигна до един пергамент, който неизменно предизвикваше огромно вълнение в душата му. Няколко строфи за пореден път приковаха вниманието му: