Обсъждането приключи и рицарите започнаха да се разотиват. Гауейн последва Мерлин навън и го дръпна за ръката.
— Мнозина ще загинат утре. Душата на всеки от тях ще лежи на твоята съвест.
В очите на Мерлин се четеше безмерна мъка.
— Но аз не знаех!
— Сега вече знаеш. Къде е Граалът?
— Скрит е в една пещера недалеч оттук.
— Трябва да го вземеш тази вечер.
— И после?
— Първо да видим накъде ще се обърне битката.
Мордред не поиска съвет от никого за предстоящото сражение. Беше пролял повече кръв на тази планета от всяко друго същество, което някога бе крачило по нея. Не изпитваше никакво уважение към местните пълководци, а към Сянката на Артад, който сега се наричаше крал Артур, питаеше дълбоко презрение. Сигурен бе, че неговият противник ще се допита до своите съветници. Ще говори, ще обсъжда стратегии, ще се колебае. Мордред поклати глава. Беше го виждал — не Сянката, а Аспасия — да постъпва по същия начин и преди.
Той вдигна пръст и един от Водачите дотича и падна на колене, очаквайки заповеди.
— Вземи трима от своите — заповяда Мордред. — Приближи се незабелязано до лагера на противника и дръж под око оногова, когото наричат Мерлин. Ако иде някъде, проследи го.
Водачът не отговори, но нямаше и нужда да го прави. За него подчинението бе неотменна част от съществуването му.
Мерлин спря насред крачка, доловил нечие друго присъствие в тресавището. Около половин дузина фигури в черни наметала изскочиха от мъглата. Той измъкна кинжала, осъзнавайки в същия миг безсмислието на този жест. Водачът на групата вдигна ръка и я обърна към него, така че Мерлин да види пръстена.
— Наблюдатели — въздъхна той с облекчение.
Мъжът кимна.
— Повикаха ни, за да ти помогнем.
— Последвайте ме.
Групата се насочи към сърцевината на тресавището, без да подозира, че е следена.
Бледото сияние на лъжливата зора, която предхождаше истинската, озари небето. Гауейн отправи поглед към тъмната линия на дърветата по границата на тресавището. Подухна ветрец и довя със себе си миризма на разложение.
Гауейн неволно потрепери.
529 г.сл.Хр., Англия
Мерлин покри лицето на мъртвия Наблюдател с парче плат. Не можеше да издържи вида на това застинало в зловеща гримаса лице, което сякаш го обвиняваше. Той огледа останалите Наблюдатели, половината ранени, след като бяха попаднали в засада.
Нападателите им бяха отнели Граала. Хората на Мордред.
Беше се провалил.
Истинската зора дойде с изгрева на слънцето. Гауейн се постара да бъде близо до крал Артур, когато армията му навлизаше в тресавището. Теренът бе крайно неподходящ за яздене, затова оставиха конете в покрайнините. Скоро нагазиха във вода до коленете. Както Гауейн бе предвидил, невъзможно бе да се придвижват в група. Армията постепенно се разпадна на малки отряди, но заради мъглата и гъстата растителност видимостта помежду им бе минимална.
Отдясно долетя метален звън. Гауейн извади меча и продължи напред, без да сваля поглед от краля.
Моргана видя, че Водачите влизат в шатрата на Мордред с предмет, загърнат в бяло покривало, и веднага се досети какво са донесли. Гауейн трябваше да вземе Граала от Мерлин, но очевидно планът му се бе провалил.
Мордред излезе и двама Водачи останаха на пост пред шатрата. Откъм тресавището вече се чуваше шумът на битката — Мордред бе пратил преден отряд на зазоряване.
Моргана реши да го последва, тъй като не очакваше да преместят Граала без негово разрешение. Тя се отправи на запад и скоро се озова в ниска и гъста гора.
Гауейн се наведе, за да избегне свистящата към главата му секира, и прободе с върха на меча своя противник в корема. Ударът му бе толкова силен, че краката на нещастника хвръкнаха във въздуха. Гауейн го довърши и освободи окървавения си меч.
Досега срещаха само слабо въоръжени селяци, които вероятно бяха пратени напред, за да измрат. Груб, но ефикасен способ да се забави настъплението на Артуровата армия. Двама рицари се приближаваха към Гауейн. На ръцете си имаха сини шарфове — знак, че принадлежат към армията на Мордред.
Гауейн парира с щита удара на единия, а нападението на другия отби с меча. Съчетаната сила на едновременните удари го принуди да отстъпи назад. Той взе светкавично решение и се хвърли в атака към левия противник, срази го с един мощен удар и се извърна към другия тъкмо когато онзи го нападаше в гръб. Гауейн го подкоси, ритна го да падне, и заби меча в гърдите му.
Читать дальше