Роберт Догерти - Зона 51 - Сборник 1- 9

Когато вдигна глава, си даде сметка, че за краткото време на боя бе изгубил Артур от поглед. Шумът на битката го заобикаляше като плътна завеса. Гауейн изруга и зашляпа през локвите към мястото, където за последен път бе видял Артур.

Онези, които чакат отнесоха ранения аирлианец в базата под водите на езерото. Горната й част бе разрушена преди много години от „хищните нокти“, но долната, опряла в самото дъно, бе напълно запазена. Те се гмурнаха, придържайки аирлианеца, отвориха шлюза, напъхаха го вътре, влязоха след него и включиха помпите, за да изкарат водата. Веднага след това отвориха люка на пода на шлюзовото отделение.

От коридора се отправиха на север, понесли аирлианеца на рамене. В една от подземните кухини под езерото бе скрит скакалец — летателен съд, способен да черпи енергия от магнитното поле на Земята. Тримата влязоха в скакалеца и затвориха маскировъчната му врата.

Скакалецът се издигна, напусна хангара и полетя на север.

Екскалибур разсичаше броните сякаш са направени от хартия. Като някакъв кървав орач Артур си проправяше път през армията на Мордред, оставяйки след себе си алея от трупове. Рицарите на Кръглата маса едва смогваха да го следват. Въоръжени с обикновени мечове, те изпитваха значително по-големи трудности.

Бързото напредване на Артур обаче бе преустановено внезапно, когато той се изправи срещу Мордред, също въоръжен с аирлиански меч, макар и не ключ. Извънземен метал се сблъска с извънземен метал и макар ръцете, които стискаха дръжките на мечовете, да бяха човешки, умовете, които ги насочваха, бяха чуждоземни. Двамата бяха с равни сили и си разменяха удари, без някой да успее да нанесе сериозно поражение на другия. От време на време някой рицар правеше опит да се намеси в двубоя, но сякаш по негласно споразумение единият от двамата го посичаше, независимо дали е свой или чужд, сетне се връщаше към прекъснатата битка. Постепенно земята около двамата се покри с трупове.

Това бе сцената, на която Гауейн се натъкна, когато най-сетне откри краля. Той се приближи бавно, като се оглеждаше. Тъкмо в този момент Артур се препъна в един клон — Мордред се възползва от тази възможност и прониза с меча си бронята на своя опонент.

Артур падна на колене и Мордред замахна да му отсече главата. Но ударът така и не бе нанесен, тъй като Артур удари противника си в крака и прекъсна артерията. Мордред изруга и се олюля, но отново намери сили да замахне. И този удар не попадна в целта, тъй като Гауейн застана между двамата и го парира.

Сега Мордред насочи усилията си срещу Гауейн, който въпреки уменията си не можеше да се мери със Сянката, нито с оръжието му и бе принуден да отстъпи. С крайчеца на окото си забеляза, че Парсивал и още неколцина рицари заобикалят краля.

В този миг острието на Мордредовия меч проби бронята на Гауейн и се заби вляво точно под гръдния кош. Гауейн изстена от болка, но събра сили и премина в контраатака, нанасяйки удар след удар. Всичко свърши, когато Мордред използва една възможност да замахне силно и успя да строши с хоризонтален удар меча на Гауейн, разсичайки дълбоко гърдите му с острието на своя.

Гауейн замря за миг, сякаш закачен на върха на Мордредовия меч, после Сянката го дръпна рязко назад и сразеният смъртоносно рицар се просна в калта.

Мордред се извърна към Артур, но откри, че рицарите вече го изнасят — заедно с Екскалибур — от бойното поле. Понечи да го последва, но една ръка се надигна от водата и заби черен кинжал в бедрото му. Мордред изрева от болка и кракът му се огъна.

Гауейн продължаваше да мушка с кинжала, макар че с всяка секунда животът го напускаше. Ръката му се повдигна за последен път, сетне падна безжизнено в черната вода.

529 г.сл.Хр., Англия

Гауейн беше мъртъв, а неговата Ка — разрушена. Моргана успя да довърши Мордред и да предаде Граала на Мерлин.

Гъсти облаци се скупчваха над Авалон, раздирани от светкавици и разтърсвани от гръмотевици. На самия връх се издигаше манастир, чиято кула се извисяваше над острова и равнината. Пред стените на манастира се бяха струпали дузина въоръжени мъже с метални доспехи, наобиколили тялото на водача си, който лежеше подпрян на източната стена на кулата.

Кралят, когото рицарите наричаха Артур, умираше и в това не се съмняваше нито един от оцелелите воини. Твърде дълбоки бяха раните му, прекомерно голяма — загубата на кръв. Ала макар отпаднал и слаб, кралят все още стискаше дръжката на меча си Екскалибур. Артур лежеше по гръб, бронята на гърдите му бе смачкана и пробита на няколко места. Ярките му сини очи гледаха към небесата.