Роберт Догерти - Зона 51 - Сборник 1- 9

Мордред заговори пръв.

— Ти ли се наричаш Артур?

Другата Сянка кимна, но не отговори.

Мордред изгледа препасания на пояса му меч.

— Виждам, че Екскалибур е у теб. Притежаваш ли и Граала?

Артур не отговори и по устните на Мордред се плъзна зла усмивка.

— Не е у теб, значи. Дочух, че си пратил рицари да го търсят. — Той отмести поглед към Мерлин. — Чух също и за Наблюдателя, който забъркал тази каша.

Артур най-сетне проговори.

— Граалът и мечът трябва да бъдат върнати в Архиварната.

— Тогава защо не го направиш? — попита Мордред.

— Защото ти си тук — отвърна Артур.

— И трябва да се справиш с мен, преди да свършиш онова, което ти е било наредено?

Артур положи ръка върху дръжката на Екскалибур.

— Примирието трябва да бъде запазено.

— Защо?

Артур сбърчи вежди.

— Не те разбирам.

— Защо трябва да го правим? Да се бием помежду си? Да връщаме Граала и ключа в Гиза? С каква цел?

— Защото това е наш дълг — отвърна Артур.

Моргана и Гауейн се спогледаха. И двамата бяха изненадани, че Сенките разговарят така открито пред своите подчинени, но това вероятно бе проява на презрението им към хората.

— Дълг? — повтори Мордред и се изсмя.

Артур го стрелна с поглед.

— Ти си Сянката на оногова, който не изпълни дълга си. Нищо чудно, че си наследил отношението му.

— Аспасия изпълни своя дълг — възрази Мордред. — Артад бе този, който действа прибързано.

— Фактите сочат друго — повдигна рамене Артур.

Мордред махна с ръка.

— Това, което трябва да ни води сега, братко мой, е, че ние с теб не сме Артад и Аспасия. Ние сме само техни Сенки. Според теб как ще постъпят с нас, като изтече Примирието?

— Трябва да изпълним дълга си — повтори Артур.

— А дългът към нас самите?

— Ние не съществуваме. Ние сме само Сенки, готови да служим.

Мордред поклати глава.

— Това ти е втълпено от стража. Но е напълно преодолимо. Бих могъл да ти помогна. А вземем ли Граала, край на превъплъщенията.

Лицето на Артур остана безизразно.

— Зная какво си мислиш — продължи Мордред. — Защото аз, всъщност Аспасия, познава Артад от много отдавна. Служил е под негово командване. Какво ще кажеш да използваме Граала? Артад и Аспасия ще бъдат предупредени от стража и ще тръгнат подире ни, но ние няма да сме тук. Ще вземем кораба-майка и ще напуснем това място. Все някъде сред звездите ще си намерим дом.

— Целта на Примирието от Атлантида — заговори Артур, — бе да не се допусне включване на междузвездни двигатели, за да не разбере Древният враг за присъствието ни тук. Тази планета и хората, които я населяват, принадлежат на нашата империя.

— На „нашата“ империя?

— Ще върнем меча и Граала в Архиварната, където им е мястото.

— Ти си глупак! — ядоса се Мордред. — Машина, също като стража.

— Имаш ли нещо друго да кажеш? — спокойно попита Артур.

— Ти решаваш — отвърна Мордред. — Не го забравяй в мига, когато дойда да те убия.

Артур се обърна и се спусна надолу по хълма, следван от Мерлин и Гауейн. Мордред остана на върха, втренчил поглед в краля. Сетне се извърна рязко и забеляза, че Моргана го наблюдава. Той пришпори коня си надолу и едва не я събори.

Ръката й неволно бе уловила дръжката на кинжала, но в следващия миг осъзна, че погледът му не значи нищо. За него и тя бе като останалите хора — същество без значение, пионка в чужда игра. Арогантност. Ето слабата брънка, която бе позволила на хората от нейната планета да надвият аирлианците. И все пак се разтревожи, че я бе сварил неподготвена.

Моргана последва Мордред надолу по хълма, където го заобиколиха останалите Водачи. Срещата бе приключила безрезултатно. Войната не беше избегната. Тя знаеше, че Гуалкмай вече се готви за предстоящата битка.

Война. Моргана неволно потрепери. Защо винаги се стигаше до кръвопролития?

Африка

„Хищният нокът“ летеше над източното крайбрежие на Африка. В предварително зададения момент от долната му част се отдели една спускателна капсула и „нокътят“ се издигна обратно. Триметровата капсула полетя право надолу, но когато достигна височина двеста метра, в задния й край се разтвориха спирачни панели, наподобяващи цветчета. Капсулата забави падането си и се блъсна в земята с приглушен тътен. Предният й край се отвори и отвътре излезе аирлианец, въоръжен с копие.

Той се отдалечи от капсулата, извади черна сфера и натисна един хексагон. Капсулата започна да се разпада и скоро от нея не остана и следа. Аирлианецът се завъртя бавно, оглеждайки околната местност. Намираше се в центъра на огромен кратер с диаметър над двайсет километра, който се издигаше на около две хиляди и двеста метра над земята. Това бяха останките от единия връх близнак на планината Килиманджаро, вторият се намираше около двеста километра на изток.