Роберт Догерти - Зона 51 - Сборник 1- 9

Тя почувства хладни тръпки по гърба и се извърна. Облечен в сияещи доспехи, на кърмата стоеше Мордред, заобиколен от най-верните си рицари. Бяха все Водачи — лесно се различаваха по шарените пера, които красяха шлемовете им. Мордред гледаше право към нея, сякаш четеше мислите й. По устните му се плъзна студена усмивка.

Моргана също го погледна. Мордред вдигна ръка и я подкани да се присъедини към тях.

— Господарю? — рече тя, след като се качи на кърмата.

Наоколо нямаше човеци. Мордред заговори шепнешком, сякаш се боеше да не ги подслушват.

— Искам да направиш нещо веднага след като слезем на сушата.

Моргана чакаше търпеливо.

— Ще отидеш да потърсиш своя шпионин.

— Да, господарю. Ще го попитам…

— Чакай! — спря я Мордред ядосано. — За силата на неговата армия и нейното разположение — това ясно. Но първо и най-важно — искам да ми уредиш тайна среща с крал Артур.

Моргана го погледна изненадано.

— Нека той вземе дузина рицари, а аз ще дойда само с четирима от моите. Така ще се почувства по-сигурен. Трябва да е на някое тайно място, където никой не може да ни види.

Моргана се поколеба, сетне зададе въпроса, който би трябвало да я вълнува като съветник и шпионин.

— Но защо крал Артур би се съгласил на подобна среща?

— За да избегне кръвопролитията. — Лицето на Моргана остана безстрастно, но Мордред изглежда долови изненадата й. — Не ми ли вярваш?

— Господарю, досега не бях забелязала да ви спират каквито и да било кръвопролития.

Той кимна.

— Нека твоят шпионин каже на крал Артур, че двамата с него имаме много общо. Обща история, ако мога така да се изразя. А също и общо бъдеще, което трябва да градим внимателно. Разбираш ли ме?

— Посланието ти е запомнено, господарю.

— Това ми стига засега.

Марс

Стражът, скрит под Сидония на Марс, следеше движението на ключа, откакто бе активиран преди няколко години. През по-голямата част от този период ключът бе прибран в ножницата, но от време на време той излъчваше сигнал, че е освободен от екраниращото й действие. Всичко това бе много смущаващо, тъй като връзката с Главния страж беше прекъсната.

Стражът от планината Синай бе докладвал, че Сянката е заминал да разследва това неочаквано активиране на ключа и възнамерява да го открие и да го върне в Архиварната заедно с Граала, както изискваше Примирието от Атлантида. Но времето течеше, а от Сянката нямаше и вест.

Извънземният компютър анализира всички възможности. Сянката можеше да е убит, а замяната му трябваше да се появи най-рано след три земни години. А би могъл все още да следва предначерталия план, но да се е изправил пред неочаквани трудности. Съществуваше трета възможност — да действа в противоречие с предварителното споразумение и в свой личен интерес.

Компютърът не изпитваше никакви чувства, докато обмисляше всички възможности. Беше създаден да анализира наличната информация и да предприема необходимите действия. Той приключи работа с по едно решение за всяка възможност. Дълбоко под земята, в един тунел, където бяха подредени десетина хибернационни цилиндъра, на пултовете на два от тях премигнаха зелени светлини. Похлупаците им се повдигнаха.

От цилиндрите излязоха двама аирлианци. Те се облякоха, сетне отидоха при стража компютър и опряха длани върху пулсиращата му повърхност. След като бяха въведени в курса на последните събития на Земята, единият от тях се прехвърли при друг пулт, където натисна няколко шестоъгълни бутона. В страничната част на пулта се появи отвор, в който бе поставен скиптър с лъвска глава и сияещи рубиненочервени очи. Аирлианецът взе скиптъра, постави го в една метална кутия и я пъхна в колана си.

След като напуснаха залата на компютъра, двамата продължиха по коридора към просторен подземен хангар. Тук бяха наредени девет кораба с издължени линии, високи двеста метра и широки двайсет в основата — „хищните нокти“, бойните кораби към кораба-майка. Двамата аирлианци влязоха в един от „ноктите“. Покривът на хангара се плъзна встрани и „нокътят“ се издигна, набирайки скорост в марсианското небе.

Само веднъж преди това бяха използвани всички „нокти“ — когато Онези, които чакат , се бяха опитали да построят междузвезден предавател на планината близнак на Килиманджаро. Но за настоящата мисия бе нужен само един.

Циан Лин

Стартът на „нокътя“, естествено, бе регистриран. Цан Чи получи информацията за това от стража в Циан Лин само няколко минути след като „хищният нокът“ напусна марсианска орбита. Той обмисли съобщението за броени минути и го препрати в Африка на Онези, които чакат .